През 2003 г. в местната преса виждаме реакция срещу съдбата на 13 възрожденски къщи в Асеновград. Представяме текста дословно:
"На много странни, необмислени и дори нелогични неща сме свидетели в последно време. Не знам друг град в страната, където с такава лека ръка се посяга на културните ценности, както в Асеновград. Става дума за решението на Общината да ревизира статута на 13 възрожденски къщи като паметници на културата.
С този акт общинската управа си вкарва автогол, който с нищо не може да бъде избит. Сградите били рухнали. Кой трябваше да се грижи за тях? Нали са общинска собственост. Странна логика?!
Най-лесно е да се унищожи един паметник. Малко ли унищожихме? Когато се запазваха цели селища, квартали, отделни сгради като паметници, в Асеновград се рушеше и унищожаваше. Остана съвсем малко. Дайте и него да унищожим. Браво! Искаме да развиваме туризъм. Хора да посещават града ни. Да печелим пари от това. Какво ще им покажем? Плоча с надпис: „На това място е била...“
Най-лесно е да се унищожи един паметник. Малко ли унищожихме? Когато се запазваха цели селища, квартали, отделни сгради като паметници, в Асеновград се рушеше и унищожаваше. Остана съвсем малко. Дайте и него да унищожим. Браво! Искаме да развиваме туризъм. Хора да посещават града ни. Да печелим пари от това. Какво ще им покажем? Плоча с надпис: „На това място е била...“
Сградата на Караалановото училище трябва да бъде запазена! Тя може да бъде реставрирана и да изпълнява солидни функции в културното развитие на града ни. Така както има идея да бъде запазена сградата на старата община. Важно е да се разбере необходимостта от държавническо решение."
автор д-р Димитър Атанасов
вестник "Вестител" 2003 г.
автор д-р Димитър Атанасов
вестник "Вестител" 2003 г.
