През втората половина на месец май родната традиционна практика е изпълнена с обичаи, които имат за цел да предпазят реколтата от засушаване и градушки.
В миналото, когато продължително време не валял дъжд, се устройвали литийни шествия по нивите с цел да се измоли драгоценната влага. Съществувал и още един интересен обичай. Млади момичета, облечени в парцаливи дрехи, обикаляли по къщите и пеели песни за дъжд, а домакините ги заливали с бакъри вода. Тези момичета се наричали „Пеперуди“. Целта на песните и пръскането с вода била да се предизвика дъжд, който да напои нивите.
Тази година на асеновградските моми, както и на момичетата в много други краища на страната, няма да им се налага да бъдат „Пеперуди“. Господ изпрати обилен дъжд и без да Го молим.
Друга стихия, която заплашва реколтата от унищожение в края на месец май, е градушката. Затова и празникът, посветен на светите равноапостоли Константин и Елена – 21 май, се почита именно като закрилник срещу нея. В Странджанския край на този ден се провеждат нестинарски игри, при които танцьорите играят върху жарава, носейки иконата на двамата светци.
Нестинарските игри са свързани с древния култ на българите към огъня. Това изкуство пази своите вековни тайни и затова се предава от бащи на синове и от майки на дъщери, достигайки и до наши дни. То продължава да буди възхищението на европейците, които често се питат какъв народ сме – езичници или християни.
А ние сме просто българи, които имат своеобразна духовна култура, трудно разбираема за чужденците, защото те почти не познават нашата душевност. Българският народ е съхранил старите си вярвания, към които е прибавил и богатството на християнската вяра. Този религиозен синкретизъм е белег за широките и демократични възгледи на българина, които той е запазил и до днес.
В Асеновград празникът, посветен на светите Константин и Елена, се почита и като ден, в който се измолва възвръщането на говора при малките деца. В параклиса, посветен на двамата светци, се пази прах от мощите на местния светец Дионисий – един от последователите на 38-те пловдивски мъченици, загинали за християнската вяра по време на гоненията през 304 година.
Преданието разказва, че свети Дионисий Станимашки притежавал дарбата да лекува загубения говор на децата. Затова празникът в града се свързва именно с тази надежда. В параклиса се извършва специален ритуал, за който вярващите твърдят, че има благотворен ефект.
След празничната служба се вари курбан за здраве, а всички, които са получили изцеление и са възвърнали говора си, носят дарове на светците и раздават обредни пити. Именно това е местната особеност в почитането на светите Константин и Елена.
Така асеновградската традиционна духовна култура допълва богатото многообразие на общобългарската култура.
автор Ганка Маринова
вестник "Вестител" 1998 г.
