Престъпление срещу паметта: Ревизия или разруха за архитектурното наследство на Асеновград?

Публикуваме следващия текст дословно, като запазваме оригиналния му език и авторова позиция. 

Материалът е написан в началото на XXI век и отразява тогавашните обществени реакции и тревоги, свързани с опазването на архитектурното наследство в Асеновград. 

"Загиват последните паметници на културата от архитектурното ни наследство. „Великото самосрутване“, както го нарече „Вестител“, продължава, което означава, че са подписани „смъртните им присъди“.

Те се готвят от Общината с нарочна комисия и заповед на кмета под претекст, че са общински и имат готовност да кандидатстват за финансиране и префасониране в туристически. Бих добавил, че по-логично и по-достойно и законово е вместо „ревизират“ да се реставрират и съхраняват като паметници на културата и пак да ги ползват като туристически обекти.

Нямам думи, за да изразя почудата си от тази недоосмислена постъпка. Господи, та това са неповторими национални ценности, включително и Караалановото училище! Съхраняването им като паметници на културата е общинско задължение.

Ревизирането на 13-те възрожденски къщи е груба грешка, която граничи с престъпление. Още не са утихнали горчилките от разрухата на Метоха, на единствения каменен иконостас и параклис „Св. Атанас“ под Асеновата крепост (единствения храм за глухонеми и недъгави калугери в България), от загубата на прекрасните старинни къщи край река Чая, тези с възрожденските тавани, със стенописи от средните векове и ренесанса.

Дали асеновградските „архитекти“ си задават въпроса защо чужденците, които идват в България искат да видят Жеравна, Арбанаси, Велико Търново и др. Показваме им Стария Пловдив, Вароша. Мисля, че те не толкова се впечатляват от грандиозно строителство, колкото отнасят със себе си незабравимата топлина на тези възрожденски къщи. Трябва да съхраним това национално богатство. То цена няма!"

арх. Стоил Стоилов
вестник "Вестител"