Ако
един стопанин притежава повече от 800–1000 собствени овце, той, заедно с
овчарските (400–500) и други наети овце, може да наеме отделна къшла за
зимата и да устрои отделна мандра през лятото. Такъв стопанин (кехая)
се счита за едър овцевъд, а овцете, които са под негово управление, се
наричат сюрийски.
При
по-малко от 1500–2000 собствени, аговски и овчарски овце един кехая не
може да поддържа отделна мандра и е принуден да търси съдружници. Ако не
направи това, той се причислява към дребните овцевъди, т.е. отива с
овцете си при селските мандри.
Едрите
овцевъди, които имат много собствени овце, не търпят т.нар. параспор –
т.е. множество стопани с малко овце; този параспор се формира основно от
овчарските овце. Овчарят, след като пасе 10–12 години аговски и
кехайски (сюрийски) овце и събере 100–150 брави, напуска овчарството,
оженва се и започва самостоятелен живот. Заедно с това той отделя
собствените си овце от аговските и кехайските и търси друг бивш овчар,
чиито овце също са отделени от кехайското и аговското стадо, за да се
сдружи с него за летния сезон и да извличат заедно полза от животните
си.
С
други думи, дребното овцевъдство се е формирало главно от овцете на
овчари, които са пасли сюрийски стада, т.е. то представлява своеобразен
„изхвърлен параспор“ от едрото овцевъдство. Съвсем дребен параспор се
образува и от овцете на бивши овчари, които са пасли при стопани,
причислявани към дребните овцевъди.
При
дребните овцевъди уредбата се основава на търговско-предприемачески и
съдружнически начала и е по-сложна, отколкото при едрите овцевъди.
Затова първо ще опишем уредбата при дребните овцевъди, а след това – при
едрите.
Из "Среднородопското овчарство" 1900 г.
Васил Дечев
 в Средните Родопи в началото на миналия век){kind=link}