Ако мислено съединим с четири прави линии градовете Пловдив, Неврокоп, Кавала и Мъстанли (Султанери), ще се образува правилен четириъгълник. На югозапад от селата Стойки, Сулища и Широка лъка (бивша Рупчоска околия, Пловдивско окръжие) се издига високата (2183 м) и обширна планина Карлък с два отделни величествени върха, наричани Пирилик и Мюлктепе.
Карлък е възел на четири високи и няколко по-ниски планински вериги. Едната висока верига, съставена от планините Карлък – Крушова, Улуайля, Кушлар и Еллидже, се простира на юг и югоизток. Другата висока верига – Караманджа, Калъчбурун, Чилтепе, Енихантепе и Каракулас – се простира на североизток. Третата верига, съставена от планините Караманджа, Аичал, Карабалкан и Персенк, е насочена на север, а четвъртата, съставена от планините Карлък, Картал и Каинчал – на югозапад.
Към тези четири главни вериги са прикрепени от двете им страни други, по-къси и по-ниски вериги, които на свой ред се разклоняват в многобройни гребени и бърда, разделени едни от други с падини, дълбоки дерета и ярове.
Изброените по-горе планини и техните разклонения са покрити по върховете с гъста, къса и еднообразна трева, наречена картол; в средните части – с разнообразни треви, борови, букови и елови гори; а в полите – с разнообразна растителност, дъбови гори, овощни и други дървета. До около 900 метра надморска височина се простира дъбовият пояс, а оттам нагоре – боровият, буковият и еловият пояс. Последният е най-подходящ за летни пасища на овце.
В долините и по припеците между дъбовия и боровия пояс, както и по-високо, са разположени следните големи села: Чепеларе, Стойки, Върбово, Широка лъка, Чюкуркьой, Богутево, Лъкавица, Дряново, Орехово и Манастир (бивша българска Рупчоска околия); Лясково, Брезе, Мугла, Кестенджик, Триград и Балабан (турска Рупчоска околия – бивши непредадени вакъфски села); Пашмаклий, Райково, Устово, Горно и Долно Дерекьой, Чокманово, Петково, Карлуково, Левочево, Арда, Смилян, Тозбурун, Текиря и Козлуджа (Ахьчелебийска кааза, Турция); Габрово (Ксантийска кааза) и Давудьово (Еридерейска кааза).
Голяма част от жителите на тези села са били и продължават да бъдат овцевъдци. Нравите, обичаите, носиите и овчарските наредби сред тези овцевъдци, разглеждани в тяхната цялост, са еднакви. Незначителните различия, които се наблюдават, са се появили сравнително неотдавна под влиянието на местни културни промени.
В Средните Родопи има още много села, които не са споменати по-горе и в които част от населението също се занимава с овцевъдство. Понеже техните овчарски наредби се различават и не са достатъчно добре проучени, тук няма да ги разглеждаме. Вместо това ще опишем овчарските наредби, носиите, нравите и обичаите на овцевъдците от изброените по-горе села.
