Когато разглеждаме и пишем за събитията в Асеновградския край през април 1876 г., за информация ни служи оставеното от Отон Иванов. От неговите спомени се разбира, че в града, а да не говорим за селата, е имало незначителна дейност. Разполагаме с малко друга информация, но от нея се вижда, че има и други изяви на местните патриоти.
Ще спомена няколко случая, които допълват реалната картина в града и района през априлските дни на 1876 г.
В молбата си за пенсиониране до министъра на финансите от 3 ноември 1909 г. Желю Тянев Карааланов пише, че той „и Илия Стойчев са доставили два товара оръжие и барут“, закупени с негови средства. И по-нататък в молбата четем: „Заедно със съзаклятниците ми другари ходихме по селата на Станимашка околия и проповядвахме въстание против Турската държава с цел освобождението на България“.
Желю Тянев пише още, че „всички решения вземахме в манастира „Св. Петка“. От това съобщение се разбира, че манастирът е бил превърнат в място, където се е решавало участието им в борбата срещу поробителите.
От други документи се вижда, че Павел Костов – председателят на тайния революционен комитет в града, обикалял селата Добралък (негово родно място) и Лясково, където е учителствал допреди няколко години, за да образува комитети и организира въстание.
Не остава извън обсега на революционните борби и друго огнище на българщината – манастирът „Св. Неделя“. По време на въстанието игуменът архимандрит Гервасий и дякон Викентий поддържат връзка с пловдивските дейци и подготвят хората от съседните села за въстанието.
В писмо на секретаря на Руското консулство в Пловдив Велю Богданов до Найден Геров в Цариград се съобщава, че Хаджи Симо при даване на показания след залавянето му от турците съобщава, че бил изпратен от Пловдивската митрополия в Араповския манастир „Св. Неделя“, където престоял известно време.
Когато говорим за въстанието, можем ли да приемем, че в тези размирни дни дейци, верни на народното дело, като Благой Латев от с. Златовръх и Райчо Чобанов от с. Избегли, са стояли спокойно в домовете си, без да извършат някаква дейност в подкрепа на народното дело?
Дори по-отдалеченото от Асеновград с. Богданица се готви да се включи в борбата, като чака сигнала за въстанието. За това ни пише в кратките си спомени местният свещеник Манол Недялков. Той и няколко селяни се готвят и чакат сигнал за въстанието, но, заплашени от турците, се укриват.
В бягството си от селото поп Манол отива в с. Турски Конуш. Интересно е, че се укрива в дома на местен турчин, където се спасява от преследването на башибозушките банди. А те грабят и палят къщи, безчестят жени и деца в селата Поповица, Сатъ Бегово (дн. Христо Милево), Богданица, Боянци и други.
Несправедливо е да подминаваме тези страдания на хората от Асеновград и селата, готовността им да се включат в борбата за своята свобода и за свободата на България. Скромен е този опит за борба, но и той трябва да намери достойно място в нашата революционна летопис.
автор Ангел Кръстев
вестник "Вестител" 2001 г.
