Една от задачите на българските манастири е била да развива лечебна дейност.
Болницата при Бачковския манастир е създадена още при построяването му през 1083 г. В оригиналния устав на манастира има задължителни разпореждания, според които всички братя трябва да се грижат за болните в трите манастирски лечебници, разположени в селища около Асеновград. Споменава се, че в болницата към манастира работят двама лекари, единият от които е ръководител на болницата и старопиталището.
В нея те са провеждали лечение на всички заболели пътници, намиращи се случайно в манастира или в страноприемницата. В тази болница се провеждало и медицинско обучение, което дава основание да я приемем като един вид медицинска школа. Монасите-лечители работели по шест месеца в болницата, след което тръгвали на медицинска практика и на тяхно място идвали други. Така манастирът се превърнал в забележително огнище на грузинската култура и медицина по нашите земи.
За това, че Бачковският манастир е крупен средновековен лечебен и научен център, говори обстоятелството, че в течение на 20 години тук живее и твори известният грузински философ и лекар Йоан Петриций. Той подчертава, че „лекарското изкуство се базира на определени теоретични възгледи и не може да се усвои, без да се овладеят основните положения на философията; лекуването е философия по отношение на природата на човека и природните явления.“
Тук е работил и грузинският учен Арсений Икалотели, известен като „наставник на наставниците по анатомия“, което по съвременна трактовка означава професор по анатомия. Той заедно с Петриций превели на грузински език произведенията на Йоан Дамаскин, Анастасий Симели и други.
В Бачковския манастир Петриций написал труда си „Практика“, който по-късно, преведен на латински език, станал ръководство за обучение на студентите в прочутата медицинска школа в Салерно, Италия.
Въпросът за авторството дълго време вълнувал световната медицинска общественост, защото познавачите на старогръцки и италиански извори не могли да определят народностната принадлежност на Петриций. Те не знаели, че това е псевдоним, свързан с българското село Петрица, намиращо се в околностите на Бачковския манастир.
Йоан Петриций владеел до съвършенство гръцки език, защото получил образованието си в прочутата Магнаурска школа в Константинопол, и написал своята „Практика“ на добър гръцки език по време, когато работел в Бачковския манастир. Така той се издига до световно признат автор на знаменитата книга, изиграла крупна роля в историята на медицинското образование през ранното средновековие в Западна Европа.
По такъв начин Бачковският манастир се оформя като международна медицинска школа.
автор д-р Иван Василев
вестник "Вестител" 2007 г.
