Ей-и-и, и-и-ией-й, щу е духовити чуведжии, щ е подстрекатели разни – ги има в нашето село Сатовча, драги ми читатели. Без да се усещат как те настройват, един ти вика така, друг – онака, а не се съобразяват, че те самите попадат под ударите и трелите на тяхната си инициатива да се навреди на друг.
Но е казано: вола рие, на гърба му пада. Аз знам, а и вие също, че всеки за всеки говори зад гърба му – понякога врели-некипели. Всеки си има своите палипати, както казва един нашенец. Кой е без кусури? Който си е опак човек, той си е чешит човек – ни се води, ни се кара; такъв по-добре го зарежи насред пътя. „Опознай човека, за да го намразиш“, е казала една наша поетеса.
Между многото човешки качества съществуват алчност, завист, подлост и лъжа. В днешно време на демокрация и плурализъм се излюпиха извънредно много демагози и шмекери с келепирски интереси. В нашето село чивиджии – дал Бог, колкото искаш. Лъжат, мажат и се кълнат, че е вярно.
– Ако не ми вярваш на мене, иди питай Джамал Качановски – пращат те за зелен хайвер. Оти (защото) той беше най-големият лъжец в селото ни и от само себе си се пусна тоя лаф.
Когато някой от нашето село – чивиджия, зевзек или просто майтапчия – иска да те избазика, те кара да кажеш „борна“.
– Кажи борна!
Или:
– Кое беше онова село след Господинци?
Или ще те накарат да му намериш изгоряла нафта и ти ще си изгубиш деня да търсиш по работилниците изгоряла нафта. Но ние се стремим да се вардим от такива прекарушки и си ги знаем, и ги познаваме донякъде тия селски пишман зевзеци.
Казват:
– Простакът е непобедим.
И се знае, че само дебилът не се страхува от нищо, защото няма чувство и мозък.
Извинявам се, но има неща, за които не може да се пише директно – иска се умение да се чете между редовете.
М. М. и К. К. ме шилкат да пиша за някои с инициали. Добре! Може и да се възползвам някога от чувиджийските им съвети и да не се сърдят, ако си прочетат инициалите във вестника.
М. М. – много.
К. К. и Д. Д. – също много.
– Аман, амаааан, вейки! – хваща се някой за главата.
– Шо ке ме правят сега, майка му стара? – викат македонците.
– Оти да се косим, като че ми мине? – викат шопите.
А в нашето село Сатовча викат:
– Кажи борна!
И ако клъвнеш, някой отзад ще присоса: ……
автор Димитър Джамбазов
Вестник на община Сатовча
