Преди време с моя приятел и секретар на Сдружение „Устремени“ Петър Воденчев правихме полузимно изкачване от село Червен до Червенската ловна хижа.
От хижата видяхме сухото дере, в което се спускаха няколко северни гънки на Добростанския рид. На картата пишеше, че там се намира пещера, наречена „Мечата“.
Бре, казахме си. Предизвикателството е налице.
Спуснахме се отново долу и тръгнахме на изток в дерето да търсим пещерата в неголям скален венец.
Останахме почти без дрехи, навряхме се в такива драки, които е трудно да опиша. Ха оттук – ха оттам, търсихме пролука в ниската и гъста растителност.
След 40 минути борба стигнахме до пещерата, която се оказа дълбока 4–5 метра. Пълна греда.
Сега пък знам, че в Мечата пещера край асеновградското село Червен няма нищо „пещерно“.
