Косю Иванов Тафров е сред активните общественици на Станимака от първите десетилетия на XX век. Името му е свързано най-вече с местното социалистическо движение, но обществената му дейност далеч не се ограничава само до политиката. Повече от десет години той е общински съветник, участва в работата на различни обществени и културни организации и се занимава с дейности, чрез които подпомага хората в града.
Косю Тафров е роден на 1 август 1879 г. в Дряново. Там завършва основното си образование, след което постъпва в Казанлъшкото педагогическо училище. Поради липса на средства обаче е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния си град.
По това време местните социалисти печелят изборите и образуват комуна. Тафров започва работа в общината като глашатай, а след кратко време постъпва като писар в Околийския съд. По-късно напуска Дряново и се установява в Пловдив, където отново работи като писар в съда.
В Пловдив се включва активно в социалистическото движение и постепенно печели доверието на неговите ръководители. Именно по тяхна препоръка през 1900 г. е изпратен в Станимака, където започва работа като писар в съда. Тук животът му се свързва трайно с града и неговия обществен живот.
През следващите години Тафров постепенно се утвърждава като разпознаваема фигура както сред социалистите, така и сред гражданството. Той е сред инициаторите за създаването на Съюза на прошенописците, а по-късно открива собствено прошенописно бюро. В него оказва помощ на бедни и неграмотни граждани при изготвянето на молби и документи - дейност, която в онова време има особено значение за хората, които трудно могат сами да общуват с административните институции.
Участва и в живота на Гражданската дружба, както и в различни културни организации. Работи активно с местната интелигенция, която се стреми да приобщи гъркоманите към решаването на обществените проблеми на града и към осъзнаването на тяхната народностна идентичност.
Политическата му дейност също постепенно се разширява. През 1904 г. Тафров вече е секретар на местната Социалдемократическа партия. Участва в XI конгрес на българските социалисти, проведен в Пловдив, както и в други партийни конгреси. Особено активно е участието му в конгресите през 1910 и 1911 г., където е избран за един от секретарите, ръководещи заседанията.
През 1911 г. Косю Тафров е избран за общински съветник. Той става първият представител на местната Социалдемократическа организация в Общинския съвет на Станимака. В работата си като съветник участва активно в различни комисии, занимаващи се с бюджета на общината, отчетността, арендите и други въпроси от управлението на града.
Показателна за политическите му възгледи е позицията му по предложението княз Борис да бъде обявен за почетен гражданин на Станимака. Въпросът е разгледан на заседание на Общинския съвет на 12 януари 1912 г. Тафров се противопоставя на предложението с аргумента: „Престолонаследникът трябва да има заслуги към града ни, а такива няма. Ето защо аз се обявявам против това предложение“.
Въпреки неговото възражение Общинският съвет обявява княз Борис, бъдещия цар Борис III, за почетен гражданин на града.
В работата си като общински съветник Тафров поставя акцент върху въпроси, които засягат непосредствено живота на гражданите. По време на войните настоява за икономия на общински средства и за подпомагане на бедните и войнишките семейства. Сред темите, за които активно се застъпва, са благоустрояването на града, просветното дело, състоянието на уличната мрежа и водоснабдяването.
Участието му в Общинския съвет е прекъснато след назначаването на тричленка, която в продължение на две години поема управлението на града.
През април 1920 г. се провеждат нови общински избори. Социалистите печелят пет места в Общинския съвет, а сред избраните отново е Косю Тафров. Той оглавява групата на социалистическите съветници.
През следващите години социалистите са най-голямата група в Общинския съвет и имат значително влияние върху работата на общината. Сред активните участници в тази дейност е Тафров. Той настоява за бързо решаване на проблема с водоснабдяването на града, за по-високо данъчно облагане на местните търговци и индустриалци и за облекчаване на дребните търговци и работниците.
В общинската му дейност се откроява стремежът му да поставя конкретни въпроси, свързани с ежедневието на града. Водоснабдяването, уличната мрежа, благоустройството, данъчното облагане и подпомагането на по-бедните жители са сред темите, към които той последователно насочва вниманието си.
Последните месеци от живота на Косю Тафров са свързани с политическите сътресения в България през 1923 г.
На 9 юни 1923 г., след Деветоюнския преврат, в Станимака пристига Спас Дупаринов - министър в правителството на Александър Стамболийски - с намерение да организира съпротива срещу извършителите на преврата. Той се среща с Косю Тафров и търси подкрепата на комунистите. Тафров заявява, че те ще запазят неутралитет по отношение на събитията.
В началото на септември Комунистическата партия взема решение за подготовка на въстание. На 12 септември Косю Тафров е арестуван в Пловдив и откаран в Пловдивския затвор.
На 28 септември 1923 г. той е убит край брега на река Марица, недалеч от село Кадиево, Пловдивско.
Животът на Косю Тафров преминава в период на големи политически и обществени промени. В Станимака той оставя следа не само като социалистически деятел, но и като общински съветник, общественик и участник в културния живот на града. Работата му е насочена към редица конкретни проблеми на местната общност, а присъствието му в обществения живот продължава повече от две десетилетия.
Историята на Косю Тафров е част от историята на самия Станимака - от времето, когато градът се променя, разширява и постепенно изгражда модерните си обществени институции. Именно в този процес той се утвърждава като един от хората, които активно участват в обществения и политическия живот на града.
автор Ангел Къстев
вестник "Вестител" 2000 г.
 - човекът, оставил следа в обществения живот на Станимака){kind=link}