Параклисът се намира отдясно на пътя в посока към Асеновата крепост. Населението го нарича „Св. Илия Кожухарски“, защото бил построен със средствата на местния кожухарски еснаф. Той е един от малкото параклиси, чиито стени и таван са изписани.
В долния регистър с прави светци са разположени фигурите на св. Йоан Кръстител, неизвестен светец архиерей, св. Мина, св. Стилиян, св. апостоли Петър и Павел, св. св. Константин и Елена, св. св. Козма и Дамян, св. Георги, св. Димитър и св. Никола. Споменах само светците от долния регистър, защото в техния рисунък личи най-добре почеркът на зографа.
Лицата са ъгловати, с почти квадратни форми. Подчертани са три основни възрастови групи, които имат почти един и същ израз - поглед, насочен встрани, масивен нос, подчертани устни и странна усмивка. Фигурите са със скъсени пропорции. Колоритът е ярък и интензивен, създаващ допълнителен уют в малкото пространство на параклиса.
Сравнявайки стенописите и иконите на зографите, работили в и около Станимака, достигнах до извода, че авторът на част от фреските в „Св. Илия Кожухарски“ е Димитър Щерев. Останалата част от стенописите вероятно са дело на Димитър Астериади и на още един, засега неизвестен и доста неопитен автор.
Двамата майстори зографи са работили заедно през 1871 г. в църквата „Св. Теодор Стратилат“ в кв. Долно Райково, Смолян. Димитър Щерев е работил и с други майстори, но предимно върху стенописи. Автор е и на гравюри. Рисувал е икони.
Въпреки разнообразната му дейност в областта на църковното изкуство, Д. Щерев не е сред най-добрите майстори в сравнение с другите зографи от Станимака.
За него се знае, че произлиза от Солун и се преселил в Станимака около 1850 г. Къщата му била в т. нар. „Зографска махала“ в района на Метоха. Имал трима сина, които учил на иконопис. Вероятно те са му помагали при изписването на параклиса „Св. Илия Кожухарски“. Починал е около 1910 г., приблизително на 80-годишна възраст.
автор Теодор Пеев
вестник "Вестител" 2004 г.
