Старинния пътепис се намира в манастира на капуцините "Санта Мария дел Соренто" край Флоренция и в посочените откъси се дава ценна информация за Станимака, Бачковския манастир, както и за околностите на града.
II ПИСМО:
"...Един ден с дружинка посетихме ближен градец, наречен Станимако. Това е град на прохлада, многовековни дървета, метоси и скитове, сиреч, малки черковки. Малките черковки, всички високо по върховете, се обитават от строги, благочестиви мъже със седефени лица. Тях ги наричат светии. Тия хора нищо не работят; мълчаливо стоят пред скитовете, мълчаливо срещат и изпращат слънцето. Подвили нозе, те гледат втренчено напред, някъде далеч. Мълчаливо хората им носят и слагат храна: хляб, вариво, зеленчуци, и друхи, но те нищо не поглеждат, освен небето. Те са кожа и кости, същински мощи.
Те лекуват и изцеляват с поглед, докосване, попипване. Много забулени, тъжовни майки носят в торба на гръб болните си недъгави дечица тук , на високите върхове, при тях за да просят мълком изцеление. Седят дни и нощи и чакат ред, защото тук редът е закон. Никой, обаче, не приказва; нямо слагат болничето при нозете на светеца и чакат да отвърне той очи или да повдигне ръка, защото така той лекува и пъди всички бесове.
Посетихме после монастира „Светата Пречиста” или т. нар. „Иверска света обител” /Бачковски/Казват, че седем богоносни отци са дохождали тук и посочили мястото на монастира. И това място наистина е кът от рая. Край него бучи поток – широк и гръмовит, за да спомня на светите манастирски братя, онова, що им повелиха седемте отци, поръчителите техни пред небето. Тук видяхме много монаси от разни краища, но между тях всичките – ромеи не видяхме. От това проклето племе на ромеите никой не се пуща при Светата Иверска Пречиста.
Защото тук казват: Бог създаде три неща лоши в този свят, дори четири – змията, тахтабата и ромеите, но четвъртото не го казват".
IV ПИСМО:
Дон Аморе Море...”Сънища на Изток” том І, стр. 120
Ти, донна Паула, ти, нектар, пит от сребърно гюмче, ги грозд, ти – черно тракийско вино. Забравих да кажа, че когато бяхме в Иверската Света Пречиста /Бачковски м-р/, посетихме място, което наричат Клувия, дивно място, дето казват слизал сам архангел Израил. Там по стъпките негови ангелски, ние, грешните, стъпваме мълчешком към един връх стръмен и прав като върлина и на него се качихме босоноги, като взехме на гръб прашните каспети / един вид гети заедно с обуща/ . На този връх се слуша дъхът на небето и тихите небесни кимбали. И ние всички свалихме шапки и дигнахме глави и така запяхме първо химна на небесното благословение, сетне – нашият. Може една строфа от него вятърът да ти донесе там, в далечната Гренада.
Дворът на Светата Иверска Пречиста е застлан с плочи – бели, равни плочи, поставени там по диктовка на небето. В двора от памтивека растат широкостволи дървета, наречени жугер /божественият огън на целомъдрието/, плодовете негови, подобни на череши или балкански вишове се ядат, но вземат се като цяр срещу женско безплодие. На хилядо обече един е плоден, другите безплодни, така щото от толкова трябва да се търси само един, така е наредено от веки-веков.
В църквата на Светата Пречиста видяхме всичките икони покрити в злато, сребро и драгоценни камъни. В тези камъни изобилства многоцетният бял камък, сиреч-елмаз, сетне-червеният рубин и зеленият смаргд, среща се сапфир и бледосинята небесна ....
В светата съкровищтница, дето стигнахме по входовете със запалена борина видяхме много чудни неща, много свети мощи – светата ръчица на св. Кирил, св. Филомена, св. Димитър Агатоински и др. Видяхме много скъпоценни анголпии, антимис от зелена коприна, дебела един пръст и на нея храмът Господен. Тая света вещ била подарена на монастира от грузинкския княз Апасий, който до крак избил някога едно противно племе, наречено печенези, част ото това племе се промъкнало към Сердика и Ниш, дето се преименувало в попони /шопи – б.пр./
Всичко, което ведяхме тук ни много зарадва и окриля за далечния ни път. На връщане за града на Филипа минахме през едни села, които наричат Добралонг /Добралъка/ и Яворово, дето водата е сладка, но край тях лозя не видяхме, както ги видяхме край Смлинград, чието вино е черно като смола, черно като виното в Гренада. Йезус Мария! От това вино пихме без мяра от паници, котли и делви.
В нашия стан при хълма на Купидона, когато пристигнахме, заварихме, че се промъкнали тайно двама души арменци, едно хитро племе, посято навсякъде тука на изток. Тия арменци ни дадоха две гърнета с кумис, сиреч кисело мляко от магарица. Един от тях се нарича Агоп и ни каза, че брат му бил игумен на Светата Пречиста, йеромонах Мелхиседек, когото видяхме като благочестив человек божий.
------
От тук може да поръчате моите книги
 - началото на XIII век ){kind=link}