За какво става въпрос? За онова, което се случва на 23 юли 1906 година не само в Асеновград, а и в почти цялата страна. Онова, което ще влезе в историята като "Митингата" ("Митингът"). Това е точно отбелязано пак в същия вестник: "От два месеца насам навсякъде из България антигръцкото движение се е развило с една стихийна сила, която изненада света. Не остана град в България, който да не изкаже чрез митинги възмущението си и отвръщението си против гърците."
От къде идва тази злоба срещу гърците? Но преди това откъде се вземат толкова много гърци в Станимака? Според официалното преброяване на населението от 1884 година - първото, в което има диференциация по народност - българите са 2 506, а гърците 8 583 души. Внимателният прочит на документите, свързани с ранната история на града ни, ни насочва към факта, че тук е имало старо елинизирано население. В Устава на Бачковския манастир селището на Равдин е "наричано Петрич, а именувано от местното население Василикис", т.е. гръцко название. През XII и XIII век се изоставя името Петрикос и се заменя със Станимака - пак гръцко. В подкрепа на факта, че в нашия район е имало елинизирано население ни убеждава и последното изключително компетентно изследване на проф. Божидар Димитров "12 мита в българската история". Константин Иречек ги нарича "потомци на византийски гърци". К. М. Апостолидис пише: "жителите на града бяха гърци - тракийци, погърчени". След Критското възстание гърци се заселват в Чепеларе и Станимака. Едно трябва да се подчертае: привилегированият гръцки етнос по време на османското владичество и след освобождението на България прави изключителна и системна асимилация на българското население. Така е и в нашия град.
В компетентно написаната историко-етнографска студия "Асеновград" Лиляна Мих. Христова подробно разглежда пътищата за елинизиране на българското население като се започне от убеждаване, кръщаване на децата с гръцки имена и се стигне до образователен, културен и икономически натиск. Този процес продължава и след Освобождението. Панайот Сребрев свидетелства: "каймакът на гръцката аристокрация или интелигенцията на Станимака произхожда изключително из селата." Даже Атанас Епитропов, по чието нареждане е бил унищожен надписът на Асеновата крепост, е погърчен българин от село Лясково. Когато през 1886 г. княз Батенберг посещава Станимака и отсяда у големия чорбаджия Андониди, го запитва: "Какви гърци сте, кога и от къде сте се преселили". Отговорът е: "Всички в града сме българи с изключение на 5-6 фамилии от гр. Янина".
Това, че в града ни живеят елинизирани хора, не е беда. Бедата е в тяхното поведение, стремежът им на всяка цена те да бъдат (и са били) определящият фактор в религиозно (имали са повече църкви), културно (най-добре уредените училища са били техни), икономическо (пазарът и дюкяните пак са били тяхно притежание) отношение. Българите са били подложени на ежедневен присмех и тормоз, според свидетелствата на съвременниците. Докъде стига гръцката експанзия разказва Панайот Сребрев в своите ръкописи, съхранявани в Държавния архив: "Дори до 1890 г. Станимашките българи не смееха открито да излязат на публично място да си отпразнуват великия народен празник 11 май. Българите обикновено празнуваха св. св. Кирил и Методий на площад "Тракия". Когато се започваше молебствието, гърците се събираха около нас по касапниците, оскърбяваха с викове духовенството и хвърляха по нас кости, черва и нечистотии..." И всичко това в освободена България!
Изключително арогантното и асимилаторско поведение на лангерите (погърчените българи) е повод да се случи онова, което става на 26 юли 1906 година. В този ден българите от града ни по категоричен начин са заявили своето желание да живеят като българи в собствената си държава. В гърците (гърчеещите се) е трябвало да отстъпят. Започва изселването им от града. Статистиката сочи, че през 1926 година съотношението на етносите в града ни е: българи 15 487, гърци 743.
Считам, че имаме основание да разглеждаме "Митингата" на 23 юли 1906 година като продължение на онова дело, което е фиксирано с Априлското възстание от 1876 година, с Освободителната руско-турска война от 1878 година, Илинденско-преображенското възстание от 1903 година. Това е акт на отхвърляне на чуждата зависимост, независимо от каква сфера се проявява тя.
------
От тук може да поръчате моите книги
