Годината е 1706-та. Един френски лекар - Пол Люкас - избира може би най-трудния и рядко използван маршрут през Балканите - този през непроходимите Родопи. Като стигнал до Станимака, впечатлен от много църкви, манастири и огромни линове, очите му били привлечени от старата крепост.
Той е първият, посетил крепостта, който си направил труда да опише непознатите за него знаци в скалата. Така прочутият Асенов надпис става известен на научните среди.
Местните жители смятали, че тайнствените букви крият загадката на философския камък, т.е. изкуството да се прави злато. Тази заблуда предпазила реликвата от унищoжение чак до 80-те години на XIX век. Обаче когато излязла наяве истината за огромната историческа стойност на този надпис, уязвените гърци, които смятали Станимака за "Малката Елада", решили да премахнат спомена за българското присъствие по тези места.
През лятото на 1883 година руският учен Качановски заварва надписа унижен. Хронично боледуващия от гърцизъм град е лишен от най-яркия белег на славното си българско минало. Трябва да минат десетилетия, да дойдат патриотично настроени офицери тук, за да си поеме дъх българщината, за да се сетят потомците, че този знак на миналото им е нужен като опора в настоящето и бъдещето. Военните от 21-и пехотен полк се нагърбват с благородната задача със собствени средства да възкресят спомена. Идеята е подкрепена от българския княз Фердинанд, който дава за делото 300 златни лева. Тържеството за освещаване на възстановения надпис е през май 1900 година и се превръща в централно събитие за града. Свидетел на събитието е младият артилерийски офицер Йеротей Сирманов, който впоследствие оставя трайна диря в обществения живот на Асеновград.
"На тържеството присъстваха - пише Сирманов в своите спомени - князът, министрите, множество организации, пловдивското юнашко дружество "Тракийски юнак", команда от Пловдивский и целия Станимашки гарнизон. Тържеството бе импозантно. Мястото около крепостта не можа да побере войската и народа. Затова даде се предимство на народа, а войската изпълни улиците из гръцкия квартал под Бачковския метох".
Сирманов като командир на батарея от 3-то планинско артилерийско отделение се установява в града от юни 1900 година до 1906 година. Той приема завета на своите предшественици и две години по-късно създава комисия за реставрация на храма при крепостта. Патриотичната му дейност не свършва дотук - малцина знаят, че той е един от основателите на гимнастическото дружество "Асеновски юнак". Това е първата организация с ясно афиширана национална програма, създадена в Асеновград.
------
От тук може да поръчате моите книги
Той е първият, посетил крепостта, който си направил труда да опише непознатите за него знаци в скалата. Така прочутият Асенов надпис става известен на научните среди.
Местните жители смятали, че тайнствените букви крият загадката на философския камък, т.е. изкуството да се прави злато. Тази заблуда предпазила реликвата от унищoжение чак до 80-те години на XIX век. Обаче когато излязла наяве истината за огромната историческа стойност на този надпис, уязвените гърци, които смятали Станимака за "Малката Елада", решили да премахнат спомена за българското присъствие по тези места.
През лятото на 1883 година руският учен Качановски заварва надписа унижен. Хронично боледуващия от гърцизъм град е лишен от най-яркия белег на славното си българско минало. Трябва да минат десетилетия, да дойдат патриотично настроени офицери тук, за да си поеме дъх българщината, за да се сетят потомците, че този знак на миналото им е нужен като опора в настоящето и бъдещето. Военните от 21-и пехотен полк се нагърбват с благородната задача със собствени средства да възкресят спомена. Идеята е подкрепена от българския княз Фердинанд, който дава за делото 300 златни лева. Тържеството за освещаване на възстановения надпис е през май 1900 година и се превръща в централно събитие за града. Свидетел на събитието е младият артилерийски офицер Йеротей Сирманов, който впоследствие оставя трайна диря в обществения живот на Асеновград.
"На тържеството присъстваха - пише Сирманов в своите спомени - князът, министрите, множество организации, пловдивското юнашко дружество "Тракийски юнак", команда от Пловдивский и целия Станимашки гарнизон. Тържеството бе импозантно. Мястото около крепостта не можа да побере войската и народа. Затова даде се предимство на народа, а войската изпълни улиците из гръцкия квартал под Бачковския метох".
Сирманов като командир на батарея от 3-то планинско артилерийско отделение се установява в града от юни 1900 година до 1906 година. Той приема завета на своите предшественици и две години по-късно създава комисия за реставрация на храма при крепостта. Патриотичната му дейност не свършва дотук - малцина знаят, че той е един от основателите на гимнастическото дружество "Асеновски юнак". Това е първата организация с ясно афиширана национална програма, създадена в Асеновград.
------
От тук може да поръчате моите книги