Сутринта на 19.02. 1908 г. в черквата "св. Атанасий" биде отслужена от цялото тукашно духовенство, тържествена служба, след завършването на която се започна панихида за блаженопочивший Цар Освободител Александър II и за всчики починали на бойното поле бойци за освобождението на България.
След панихидата Негово благоговейнство свещеник Ной произнесе кратка, но пламенна и съдържателна реч, в която ярко изтъкна великото значение на празника за нашия народ, който вечно ще бъде признателен на великия руски народ и на нашия освободител и спасител Александър II.
След речта на Негово благоговейнство, шествието, състоящо се от всичките ученици с учителското тяло, от чиновниците и грамадно множество народ, от всичките спортни и ученолюбиви дружества и корпорации със знамената си, начело с военната музика, повикана специално от Пловдив запразника, потегли за Черния мост, гдето под приготвений аналой биде отслужен молебен за здравието и дългоденствието на живите ратници и участници в освобождението на България. Щом свърши молебенът и се започна славословието "На многая лета", заехтяха топовните гърмежи на поставената на височината край града батарея от 3-то планинско артилерийско отделение.
Когато утихна и последното ехо на топовните гърмежи, изправи се всред множеството народний учител г-н К. Мортевски и произнесе прекрасна и внушителна реч, която предизвика бурни ръкопляскания у народа.
От тук шествието по същий ред потегли за черквата "Св. Димитрий", в двора на която почиват останките на падналий за свободата на България руски офицер Вишняков, убит при село Еркюпрю при преследване на турците през 1878 г. Над гроба на този ратник се държа подобающата реч и се положи великолепен венец".
Вестник "Дружба", бр. 181, 15 март 1908 г.
