Извадки от дневника на Ангел Илиев Николов (Зочев) - Иван Гащилов

Притежателят на посочения дневник саморъчно е записвал всичко, което е счел за нужно. Описал е накратко живота си от 1918 до 1943 год. В дневника има много дати, години и най-различни имена. Ангел е теглил заеми от банката и подробно е описал лихвените проценти. Писал е няколко реда за двете войни - Балканската и Европейската, в които е участвал. Дневникът е започнат на 18.01.1918 г. воден е 5 години, за кратко време е прекъснат, след което отново е възстановен от 1929 г. Същата година купува 6 дка лозе от Васил Статев в "Лаково" за 25 000 лв. През 1929 г. купува гостилница за 85 000 лв. и ремонтира къщичката си.

"Железопътната линия Станимака-Пловдив се открива, пише Ангел, на 01.11.1928 г. с голямо тържество, на което присъства и цар Борис III, след което бе дадено тържествено угощение на царя във Военния клуб. През март/април построих колиба на м. "Лаково".

Относно земестресението е записано следното: "То стана на 14.04.1928 г. в събота след обяд. Бе ужасно голямо и повреди много градове и село в Пловдивски окръг, а на 18.04. същата година, ден сряда, стана по-голямо земетресение. То започна в 21 часа вечерта и нанесе по-големи и по-ужасни щети на здания, порази добитък и хора. Донесе панически страх на населението. Хората се принудиха да си напуснат жилищата и да си построят дъсчени бараки за живеене. И двата труса бяха в една посока, т.е. по течението на р. Марица.

През 1928 и 1931 г. се родиха дъщерите на сина ми Иван - Недялка и Елена.

Войните са най-страшното бедствие за хората. Балканската започна през септември 1912 г. между България и Турция. Имаше големи кръвопролития докато превземем Одринската крепост. Боевете продължиха доста време. След Балканската започна Европейската война. Всички съюзници на България се обявиха срещу нас, тази война трая доста години. Нашите войници през 1918 г. напуснаха фронта, защото бяха гладни, голи и боси. Аз в началото бях в Търново Сеймен (Симеоновград), Димотика Драма, а в Европейската чойна в Пазарджик, Кюстендил, Царево село и Горна Джумая.

Преселих се от Югово в Станимака на 23.04.1907 г. и започнах работа на Хаджиянковия хан. За две и половина години спестих 1 300 лв. През 1919 г. започнах търговия в моя дюкян с Васил Цирипула. Работихме добре. За четири и половина години икономисах 6 000 лв., а през 1914 г. започнах самостоятелно и до 1924 г. спестих 100 000 лв., с които купих 14 декара лозя, американски."

В дневника е записана и една тъжна случка. На 28.03.1926 г. синът на Ангел, Иван, забелязал малко дете, паднало в р. Чая. За да спаси давещото се дете, Иван скача от моста, от 5 метра височина и спасява детето, което е влечено 100 метра от водата. Детето е на Христо Чавдара, македонец.

Ще посоча само една година - 1923-та, когато от 10 000 кг. грозде Ангел наточва 6 000 литра вино по 13 лв. литъра и 600 литра ракия по 30 лв.

По-нататък са посочени годините на раждане на децата на Ангел, в коя банка колко облигации има, колко са лихвите и други семейни подробности, които не са обект на това изследване.