Тополовецът Атанас Петков, когато е на 95-годишна възраст (1980 г.), разказва, че е слушал от по-стари хора как Левски е идвал в с. Тополово. Събрали са се в параклиса "Св. Марина", намиращ се в двора на Вакрил Ангелов. На срещата присъствали поп Георги Божанов, Кольо Гаждаджиев, Илия Богданов и др., но комитетът не се образувал.
От с. Тополово Апостолът отива в с. Новаково и се среща с поп Ангел Чолаков, Игнат Тенев Грабчев, Тодор Чолаков и др. Тук се съставил комитет с председател поп Ангел Чолаков. За посещението на Левски в този край научаваме не само от отделни разкази, но и от записани спомени на хора, които са се срещали с него.
В спомена на Кольо Гайдаджиев от Тополово четем:
"Поканиха и нашенци да идем на събранието в село Новаково, комитет да съставяме и комитет да основаваме. В поп Ангеловата къща беше събранието. Левски седеше на една маса заедно с поп Ангел. Викаше ни, че скоро ще се освободим, ако влезем в комитета... Всички ни закле, като ни караше да целуваме Евангелието, кръста и камата."
Сребърният кръст, докосван от ръцете на Левски, кръстът, с който поп Ангел Чолаков освещава Съединението между Княжество България и Източна Румелия, сега се намира в Централния военно-исторически музей под портрета на Апостола.
По предание на Илия Стоянов Джангозов от село Леново през пролетта на 1871 г. Апостолът е посетил и Леново. Завели го при поп Манол Тянев. Всички по-будни хора били поканени да се съберат в църковния двор. Комитет обаче не бил образуван. Намерен е документ, от който се вижда, че поп Манол е бил сътрудник на Васил Левски.
В книгата си Иван Унджиев установява по комитетската кореспонденция, че Апостолът през пролетта на 1871 г. действително се намира в Тракия. Така че това предание за Левски не е лишено от историческа достоверност.
Тези кратки данни хвърлят светлина върху революционната слава на нашия край, спохождана от Апостола на свободата Васил Левски.
