Освен негов голям портрет, който преснимахме, тук видяхме калимавката на свещеника, надупчена от молци, и няколко листа, изписани от неговата ръка. Едно от тях представлява чернова на писмо до Негово блаженство български екзарх.
Но кой е Ангел Чолаков?
Той не е само духовник, а и революционер. Роден през 1851 година, Ангел Чолаков е възпитаван в борчески дух, среща се с Левски, ръководи тайния революционен комитет в Новаково.
Поп Ангел Чолаков посреща с възторг княз Дондуков-Корсаков, включва се активно в прогонването на башибозушките банди, негодува открито срещу решението на Берлинския договор.
Въпреки службата си става член на тайния революционен комитет за съединението на Княжество България с Източна Румелия и един от първите му организатори в Асеновградския и Първомайския край, за което в продължение на две години и половина не му разрешават да стъпи в църквата. Писмото, което открихме в неговия новаковски дом, се отнася именно до този период.
Ето част от това, което пише в него:
"Никога не мислех, че ще бъда преследван така жестоко от наместника на пловдивската митрополия , что-то да я докараме до положението да бъдем лишени аз и семейството ми от насъщния хляб, без да имаме абсолютно никаква вина. Никога не мислих, че ще наруши толкова произволно екзархския устав срещу мене...".
И по-нататък:
"Ваше блаженство! След десетмесечно тегло и лишения отправям се до Ваший много просветен разум и всепознато правосъдие и моля най-покорно да направите това, което намерите за добро да се даде удовлетворение, както и свещеническа служба в родната ми страна, съответствена със способностите на мене, най-последния служител на Църквата Христова..."
В дните преди Съединението поп Ангел Чолаков често е викан в Пловдив по важни дела, след което се връща в своя роден край, за да организира населението. На уреченото място в Конуш той пристига с една двама-трима души. Не е известно на какво се дължи този неуспех, ала въпреки това се включва в четата. Нещо повече: грабнал в една ръка гола сабя, в друга - сребърен кръст, той става неин водач. За този ден Ангел Маринов пише в своята "Памятна книга", че в Садово пристигнаха 2000 души народ, начело с Ангел Чолаков от Новаково. "Да вървим, та па каквото ще да става" - казал попът и повел своите хора по Цариградското шосе за Пловдив.
Изпратени са двама конници до Пловдив. Те се върнали след два часа и били посрещнати с изстрели. Попът наредил дружината и така минали през града, за да се види, че народът е възстанал.
След Съединението Ангел Чолаков продължава своята активна обществена дейност. Тежи му, че е без работа, но не пада духом.
"За нас, пише той на Захари Стоянов, идеите, началата ще стоят по-горе от всичко, защото ние немислим нито министри да ставаме, нито коронни чиновници".
След убийството му като кандидат за народен представител в Първомайския край, Захари Стоянов пише във вестник "Независимост": "Умря поп Ангел, не съществува вече героят от Шестий септември, млъкнаха вече устата, които проповядваха по широкия Конуш словото Божие, словото на свободата и самостоятелността".
