Иска се от "просветна" Европа да тури в изпълнение чл. 23 от Берлинския договор, а така също и нашето правителство да се застъпи за участта на поробените.
26 септември 1901 г. - По инициатива на станимашките граждани се избрала 15-членна комисия, която под председателството на Лука Чепаринов да свика лозарски събор в гр. Пловдив, който ще трае от 25 до 30 ноември.
1901 г. - в Станимака пристига дряновският социалист Косьо Иванов Тафров, който ще оглави за около две десетилетия местната Социалдемократическа партия в града.
1901 г. - В Станимака се установява на работа в местната банка Стефан Иванов от с. Жеравна. Той е един от сторонниците на кооперативната идея и е един от инициаторите за учредяването на първата в България тютюнева кооперация "Асенова крепост".
24 януари 1902 г. - За бирник при Станимашката община е назначен Никола Кръстев. Завършил Пловдивското жълто училище. Няколко години е учител в Станимака. През 1885 г. като председател на местния революционен комитет оглавява местната дружина, кочто участва в свалянето на Източнорумелийското правителство, начело с Гавил Кръстевич. След Освобождението дълги години е околийски управител в различни градове на странатa.
27 март 1902 г. - Годината се свързва със сериозна криза в управлението на общината. След проведени избори избраните съветници се събират на първо заседание. Въпреки че заседанието напускат пет от избраните съветници, включително и Ташо Мимидичков, при извършения избор от останалите именно той е избран за кмет на града.
3 април 1902 г. - По покана на околийския управител общинските съветници се събират и обмислят оставката на кмета Ташо Мимидичков. При извършения втори избор за кмет е избран д-р Яни М. Льолчу.
23 май 1902 г. - Общинските съветници отново се събират на заседание да избират кмет и негови помощници. Този път изборът се пада на Петър Павлов.
8 юли 1902 г. - Хлебарските работници от града обявяват стачка. Това налага кметът на града да изка помощ от окръжния управител в Пловдив, откъдето са изпратени 200 кг. хляб.
2 август 1902 г. - Излизащият в града вестник "Искрица" се преименува на "Крепост" - обществен, политически, научно-литературен и духовен седмичен вестник.
22 ноември 1902 г. - След известна стабилизация в работата на общинските съветници отново работата им е нарушена. Съветниците изказват недоверие на кмета, обвинявайки го, че е уволнил 25 чиновника. При извършения избор за кмет е избран Иван Попгеоргиев, а за негови помощници Ташо Мимидичков и Костаки Поесту. След известно време Ташо Мимидичков доброволно си подава оставката поради това, че на общината се разрешава само един помощник-кмет.
1902 г. - Прогресивно-либералната партия в околията има свое ръководство. За председател на околийското бюро е избран Петър Павлов, а за деловодител - Иван Попгеоргиев.
