Широки размери движението придобива и в Станимака, където гръкоманщината има голями размери и особено силно влияние.
В извършените погроми над местните гърци пострадали част от къщите им, дюкяните. Чупени са врати и прозорци, унищожена е стока. В деня на предварително обявената акция в града се стичат много хора от съседните села.
Противогръцката акция е използвана от определни среди за разпалване на шовинистични настроения. Против акцията се обявяват значителна част от интелигенцията и занаятчии, както и някои от политическите партии. Местните социалисти свикват открито партийно събрание в салона на училище "Патриарх Евтимий", на което се обявяват против погрома в града. На митинга говори Влашо Сарафов, член на партийното ръководство.
Борбата против шовинизма на местните гръкомани успешно се води с мирни средства и тя има положителни резултати. Извършените погроми са причина за изселването на стотици семейства от града в Гърция, с което се спомага за неговото обезкъряване.
На 29 август 1906 г. в сградата на Централното училище (старата сграда на гимназията) на многолюдно събрание комитетът "Български родолюбец" отчита дейността си и подава оставка. Избран е нов комитет, който да ръководиборбата по антигръцкото движение в Станимака през следващия мандат. В комитета влизат Янко Хаджиатанасов, Лука Чепаринов, Ради Овчаров, Георги Тодоров и Иван Плачков. Всички членове на комисията са известни имена сред населението на града и имат големи заслуги в обществено-политическия, просветен и културен живот.
