Пийвали мъжете и идвало време да се прибират в къщи. Всеки порядъчен мъж опъвал няколко гарафи с мавруд или няколко юсчета с мастика или ракия. Всичко обаче с мярка, защото идвали часовете със съпругата.
Какво било обаче висшето удоволствие за мъжете. Плътско? Не!
Най-големия признак на престиж и това че се чува мъжката дума в къщата е било мъжът да седне, а на масата да го чака поредното пиене. Само че не диджестив, който интелигентно да завърши деня, а нова гарафа вино или юсче ракийка или мастичка.
Жената заставала зад мъжа си, деликатно полагайки ръка на рамото му. Идвала силата на мъжа. Това бил семейния сюжет, който бил мечта за всеки стопанин. Да седне "чакър кефлия", а над него жена му да седи "диван чапраз".
Интересни нрави.
(илюстративна ретро фотография на станимашки мъже в кръчма)
