В село Новаково има паметник на загиналите през последните две световни войни. Споменът ми за него ме връща много назад: Беше 1956 г. - 2 седмици преди 9 септември, ако не се лъжа.
Като специалист на околията имах пряк и непосредствен контакт с председателя на ОНС - Асеновград другаря Згрипарев - бай Петко (партизанското му име)...
Телефонът звънна. С вдигането на слушалката чух гласа на бай Петко: "Архитекте, моля те, след за малко! Ако обичаш!" За минута бях при него. "Слушай, каза ми, спешно е. Преди 12 години загинаха 15-те партизани (предимно новаковци) в Новаковския балкан, и то дни преди 9 септември 1944 г." Замълча за минута и допълни: "Имаме решение на Изпълкома за празника да дарим региона и селото с план и сметка за дом-паметник. Пари имаме - 100 000 лв. - хора, строителни материали и т.н. На 10-ти този месец - старт. Оставяш всичко, няма кой друг, задачата тебе чака!",
Нямаше накъде да мърдам. И се заех, разбира се. Стоте хиляди далеч не достигаха за дом - паметника и се задоволихме само с паметник.
Справихме се. Както се казва "поработихме денонощно" и старт дадохме навреме. Помогнаха ни и от ОНС - Пловдив и лично арх. Байчев, покойник, главен архитект на окръга по това време...
Строителната линия приеха кметът на селото Спас Василев и писарят им Петър Канев. Той беше и помощника ми - главно при строежа ... Той общуваше със стари и млади денонощно. Те обсъждаха въпроса и повода, който ни беше събрал. Накрая се разбра мечтата им ... и "решението", че това ще бъде новаковският паметник на загиналите за България през войните ... И то не само за 15, а за всинца, погинали за родината. Не един път чух и притчата на стареца майстор-строител, който дялаше мрамора, която накратко даваше следното съдържание:
"Стадо е народът, казваше той. Овце. Ще са нахранени и напоени, ако имат добър "овчар", който да ги води на добра паша и бистра вода, в противен случай гладни ще ходят и жадни. Имахме такива, ще имаме и в бъдеще. Народ без добри ръководители е обречен, без бъдеще".
Така и стана. В паметника сега са вплетени днес имената на всички войни от село Новаково и региона, отдали живота си за България, за родината. Народът наш е пренебрегнал както червената, така и синята краска, за да има и радост, и разбирателство...
