Кратка история на футбола в Асеновград - Харалампи Станчев

Може би през 1918 година се играе за първи път футбол в Станимака, както Христо Даскалов пише: "За първи път истинска футболна топка . голяма, кожена, с висок отскок - видях през есента на 1918 година.

Беше съшита от 8 парчета, имаше "уста" през която вероятно бе пъхната голямата свинска "фуска", надута с въздух /така си мислех/ и завързана с усукана кожена връзка. Носеше я Антон Разсуканов. Антон, ученик в гимназията, престъпваше гордо, сякаш в ръцете си държеше някаква скъпа реликва. Следваха го негови съученици и много деца. Изкачихме се на Баделема, до параклиса "Св. Пантелеймон".

Зад него имаше дълга неравна поляна, на която се събраха всички. Учениците се разделиха на две групи по равно число, съблякоха куртките си, запретнаха крачолите на панталоните, поставиха част от дрехите си срещуположно по на шест крачки и направиха "врата".

Другата стана по същия начин, но на 50 метра разстояние - толкова бе дълга поляната. Двете групи застанаха една срещу друга, а топката остана в средата, в краката на Разсуканов.

-Да знаете - провикна се той - че топката се рита само с крака.

Никой няма право да я хваща с ръце, освен вратарите. "Марки" няма!

Наведе се, взе топката в ръце и я ритна високо на горе. Тя се извиси, изписа малка парабола и тупна на поляната. Най-близките до нея играчи се спуснаха всеки с цел да я ритне към противниковата врата. Стана едно струпване, блъскане с рамене, падане…

Когато ритнатата топка от някого успяваше да се изтърколи между палтата и вратарят не успяваше да я ритне или улови с ръце, половината от играчите извикваха "гол", а останалите, на които бе вкаран голът, мълчаха и се споглеждаха срамежливо. Играта започваше отново от средата на игрището. Разсуканов беше казал да няма марки, но сам не спазваше това правило. Много пъти събаряше непозволено своите противници, но когато един от тях - Георги Демерджиев, го събори, той се развика с обидни думи и го изгони от играта… Топката, ритната от някого, спря в краката на изгонения играч. Той я взе в ръцете си, извади джобно ножче и я прободи на няколко места. Топката издъхна като останала без душа. Демерджиев я изхвърли и си тръгна най-невъзмутимо. Антон отправи след него куп закани, развърза връзката на "устата" на мъртвата топка и извади отвътре онова тяло, за което отпосле узнах, че се нарича "плондер."

От 1920 година насам футболната игра започва да се масовизира, като започва да се играе и по кварталите и махалите на града. Подобряват се техническите умения и се изучават правилата по футбол. Първите треньори по футбол са били братята Решевски и емигрантите от Русия Фьодор Маслов и Димитрий Андреев (Митето). По-известни футболисти по онова време са били: Петър и Георги Божанови, Борис Маврудиев, Крум Попов, Стефан Попматеев, Ст. Шумков, Стефан Вягов, Киркор Тюфличиян, Исак Сасонов, Стефан Матеев, Димитър Амбарев, Стефан Щинков и много други.

За появата на всеки футболен отбор с точна дата и година нямаме информация, но това което установяваме от хрониките на вестниците, са следните първи имена на отбори: "Бенковски", "Удар", "Дунав", "Левски", "Ботев", "Пирин", "Беломорец", "Асеновец", "Добруджанец", "Лъв", "Спартак", "Виктория", "Асенова крепост", "Шипка", Родопска слава", "Торпедо", "Динамо", "Локомотив", "Ударник, "Трицвет", "Червено знаме", "Тревога", "Септември" и др. Всички те са се появили в периода от 1920г. до 1948г.

Много вероятно е да е имало и то някоя друга улица отбор, но не сме успели да срещнем в материалите, с които разполагаме. Можем да се гордеем с такъв голям интерес към футболната игра от страна на асеновградското гражданство. При такава масовост по онова време, днешното състояние на футбола изглежда като "лилипутче", само с един отбор, само с едно единствено игрище, което съобщаваме по вестниците, като "стадион" просто на човек му става обидно и смешно за това. Грижата и вниманието на управляващите е била недостатъчна, даже и днес в по-ново време. Фактът, че един 60-хиляден град като нашия е само с едно футболно (представително) игрище в окаяно състояние и още едно останало разградено на старото някогашно - "Капсидата" от миналото, красноречиво говори за това. Може би за това в продължение на близо 30 години единственият представителен отбор по футбол изнемогва във В зонова група, без да достави желаната наслада и развлечение на гражданите.

Още през 1931година в Асеновград е проведен първият курс за футболни съдии с изпит.

От 1934г. до 1938г. в града има застой на футболната игра, една от причините е липсата на средства за издръжката на отборите. Това е наложило някои отбори да се обединяват в едно. Поради Финансови затруднения футболния отбор на СК "Бенковски" не е могъл да се самоиздържа. Това наложило ръководството му да вземе решение, той да се обедини със СК "Асенова крепост" под името "Асеновец". Тогава се е избрало ново настоятелство в състав: председател Георги Божанов, подпредседател Н. Чепаринов, секретар М. Коджманов, касиер Георги Хамбарев, заведущ спорта Димитър Винаров, контролен съвет - инж. Хр. Попов, Асен Карастоянов и Цвятко Цветков.

Изключително трудно е било футболистите да намерят изяви в спортните битки. Проблемът "игрище" дълго време е бил пречка, за да не може да се издигне равнището на футболната игра в града ни. В периода от 1920 до 1947г. на този проблем не се е обръщало внимание от тогавашните управници. Едва през 1947г. е постъпило искане за отреждане терен и изграждането на футболен стадион.

В спомените си Коста Шикеров разказва: "Търсихме благословията и помощта на предприятията в града за дървен материал и други материали. Голяма помощ оказа МТС, което ни осигуряваше булдозери за изравняване, а ДАП и ОбНС осигуряваха камиони за извозване на пръстта и след това за зачимяване на терена. Чимовете бяха осигурени от кметството в с. Боянци от тяхната "мера". Всеки квартал даваше доброволен труд. Освен това имаше и постоянни бригади, които го изграждаха."

Стадионът е завършен на 30 Септември 1949г. и с доброволния труд на младежи от Асеновградскя край. Но за "благодарност" Костадин Шикеров е бил изключен от физкултурното движение.

Любопитни факти

- Мястото, където е построен днешния стадион, е било засято с лозя, собственост на Бачковския манастир. На откровената молба за преотстъпването му е дал благословията си Агатонийският епископ Йона - игумен на манастира по онова време /1947г./.

- През 1959г. отборът на "Шипка" играе в Югоизточната зона, като се е класирал в А градска група на първо място с 20 точки пред "Марица" Пловдив

- На 4 февруари 1958г. футболните клубове "Шипка" и "Септември" се обединяват под името "Шипка".

- От 1971 до 1990г. ежегодно се провеждат турнири между основните училища в града "футболна смяна"

- През 1994г. "Асеновец" прави неуспешен опит да влезе в Б РФГ. Треньор е бил Димитър Танков.

- Най-доброто класиране на "Асеновец" в Б РФГ е през 1980/81г. - трето място. Треньор на отбора е Атанас Драмов.

- 500-ият мач на "Асеновец" в "Б" РФГ е на 1 март 1981г. с "Хебър" Пазарджик в Асеновград. Тогава листата на голмайсторите се водеше от: К. Идризов - 64 гола Никола Москов - 51 гола, Георги Льолев - 29 гола

- По-време на лагер на мъжкия футболен отбор на "Асеновец" през 1971г., проведен в село Ракитово, футболистът Илия Кехайов е жонглирал с топката в продължение на 72 минути на разстояние от 4 километра от Ракитово до село Костандово (крак, коляно, глава), без да тупне на земята. Старши треньорът Димитър Димов като награда му казва пред всички, че за показаното майсторство и воля утре го освобождава от тренировка и му увеличава двойно храната. Уви!! Илия не се възползвал и от двете награди, а е продължил още по-усърдно да тренира.

През 1984 година футболният отбор "Асеновец" отпада от "Б" група и играе във "В" зонова група до 2007 година поради липса на финансови средства.