Защо кръстоносците не запалиха Станимака - Иван Николов

Прочутият някога асеновградски винар Чорбаджака пазеше старите кондики на кръчмарския еснаф. Веднъж от една кондика той ми прочете описанието на тази случка станала преди 750 години.

"Било по време на Четвъртият кръстоносен поход. Край Пловдив византийските войски, заедно с въстаналите българи и павликяни, разбили кръстоносците. Един отряд кръстоносци побягнал насам и се затворил в Асеновата крепост. Византийският протосеваст Леонид поел обсадата на крепостта, но цели 13 месеца не бързал да я превземе. Авторът на кондиката обяснява тази дълга обсада така:

"Не че нямаше сили, но Леонид беше мъдър войник и предпочиташе виното, печените агнета и песните пред славата. А тези блага бяха в града. Горе в крепостта нямаше нищо и франките ядяха конете си..

"Развръзката дошла през един летен ден на 1226 година. Силен корпус кръстоносци налетял върху обсадителите и освободил затворените в крепостта. Командирът на кръстоносците, рицарят Жофруа дьо Вилардуен, маршал на Шампания и Романия, заповядал да се изколят пленените византийски войници. Такъв бил тогава обичаят. Пак според обичая, Вилардуен заповядал да се устрои пир в чест на победата, а града под крепостта да се запали, та пламъците да осветляват гуляя на победителите.

Капитан Андре Валер с един батальон венецианци, препуснали надолу за да дадат воля на огъня. Минали час-два, а градът не пламвал...Втори отряд от добри подпалвачи тръгнал да изпълни волята на маршала, но и този отряд сякаш потънал в земята...

И докато Вилардуен се чудел какво става долу в града арбалетиерите въвели при него една група снажни, белокоси старци.

- Кои сте Вие и защо всички имате червени носове - гръмогласно запитал развеселеният маршал, който имал морав нос като всеки добър пияница, но изглежда че е бил от хората, каквито има и сега, дето не виждат дори до носа си и не си знаят боята...

- Ами... ние сме старейшините на града - отвърнал кметът Игнат, пък носовете ни са такива от винцето... Нашият мавруд боядисва носовете на приятелите си...

- Защо сте дошли при мен и къде са рицарите, които пратих да запалят града - креснал Вилардуен.

- Рицарите - продумал кметът - си пийнаха от мавруда и не им иде отръки да запалят нашия хубав град. Добри момчета излязоха. Достойни войници имаш победоносни маршале и ние сме дошли да Ви помолим да пощадите града. Такъв хубав град, с такова хубаво вино, не бива да се затрие...

- Аз съм маршал на Шампания и разбирам от вино повече от всекиго - избоботил Вилардуен, но дали вие сте достойни да пиете този мавруд. Имате ли златни рицарски чаши за това вино?

- Ние не сме рицари, победителю - обадил се пак кмета и виното си го пием с ведра и бакъри.- Добре - казал Вилардуен - осенен от една щастлива идея, каквито често осеняват силните на този свят. Ако някой от Вас изпие на един дъх виното, което ще побере шлемът ми - ще пощадя града и жителите му...

Кметът решил да опита. Поел пълния шлем, надигнал го и минута, две, три... виното от шлема преляло в гърлото му. Слисали се рицарите от шайката на Вилардуен, всред които е имало от най-големите пияници на Европа. Викове "Виват", "Виват" възнаградили геройството на кмета.

Вилардуен удържал на думата си. А понеже виното сближава бързо, тукашните пиячи лесно се побратимили с рицарите.

Това ми прочете някога стария винар. А в собственоръчно написaната си хроника, Вилардуен нарича нашия град: "Един от доста хубавите градове..." и съм сигурен, че когато стария маршал е писал това, той си е спомнял станимашкия мавруд и веселия пир след гуляйджийския подвиг на кмета.