За този параклис отец Симеон Чунгаров пише доста интересни неща, най-интересното от което е причината за построяването на параклиса, както и човека, който го е построил. Според него тук от град Филипи дошъл войн, който е бил командирован като пазач на прохода, който станал свидетел на апостол-Павловото извеждане от тъмницата. Виждайки чудото той повярвал на момента и се покръстил. Идвайки в Станимака и заживявайки в града, този таен християнин е построил параклиса за домашна църква. Тук той съобщил, че апостола писал послание до филипийските християни и ги прославил. Също така този войн дал идеята светият апостол да бъде обявен за покровител на селището.
В параклиса има старинна икона на света Богородица с Богомладенеца - Млекопитателница. Тя е от вкопаните икони. Отец Чунгаров казва, че тя е донесена в града от някой грузинец, или от самият Григорий Бакуриани и защото тук някъде, както се предполага е бил неговият замък. По предание иконата се смята за едно от първите копия на Св. ап. Лука, който освен зограф е бил и лекар. Освен иконата на "Св. Богородица" в параклиса на царския ред икони има нещо интересно. Класическия "Деисис" липсва, а на мястото на иконата на Св. Йоан Кръстител е иконата на Светите апостоли Петър и Павел и 12 те апостоли. На мястото на иконата на патрона на храма, до иконата на Св. Богородица няма друга такава, а се намира входа към олтара.
Според указанията на отец Чунгаров на сто крачки от параклиса има старинна чешма с надпис на грузински език. Освен това и самият пергамент, който стои в ирмологията от 1825 година, говори, че селището и църквата "Успение Богородично" са посещавани от грузинци и че те са пребивавали в храма, едноименен на храма в Бачковският манастир и че селището Станимака според устава на Григорий Бакуриани е подарено на манастира (Устав гл. II).
Преданието говори, че параклисът е строен върху старите основи на езическо капище, както и повечето параклиси в района. Първоначалния градеж просъществува до XIV век, когато е разрушен от силно земетресение.
Еднокорабен и едноабсиден. Покрит е със стари керемиди тип "турски". Като цяло днес параклисът е в перфектно състояние. Реставриран, боядисан, варосан, почистен. Хората от енорията на храм "Света Богородица Успение" се грижат за благосъстоянието на тази богослужебна сграда.
Параклисът е подновен около 1879-80 година а в последствие е бил два пъти възобновяван от бащата на д-р Апостол Доксиадис - Слави и през 1935 година от Елена Киркова, сестра на д-р Доксиадис.
Заедно с останалите 11 параклиса към енорията на храм Успение Богородично са обявени за паметници на културата, Д. в. бр. 38 от 15. V. 1970г. Д. в. бр. 37 от 17. II. 1939г. и Д. в. бр. 60 от 1940 г. съгласно закона за Паметниците на културата обнародван в Д. в. бр. 29 от 11. IV. 1969 г.
 |  |
