Един от най-изтъкнатите познавачи на миналото, бита и културата на Родопския край е Стою Шишков - педагог, книжовник, народовед. Роден е в село Устово, днес квартал на град Смолян през 1865 година. От 1906 година живее и работи като учител в Пловдив. Подчертани са интересите му в областта на етнологията.
По негова инициатива през 1917 година се поставя началото на Областен етнографски музей в Пловдив с основна цел "да се съберат всички документи по културната и политическата история на областта и да се представи в пълнота фоклорът в Пловдивско."
Големият изследовател не случайно се вглежда и в Тополово, което изобилства от исторически паметници. Според Шишков името на село Тополово произхожда от турската дума "тахта" - седалище на голям властник. Той го приема като място на Дионисиев храм. Такъв според него е имало в местността Клиса търла в северната покрайнина на Малко Тополово. Побългареното название на селото Шишков счита, че идва от гръцкото "топос" т.е. място на велможа, везир, въобще на голям властник или йерарх.
Ценен принос в изучаването на историята на Тополово са откритите археологически находки в местностите Калето и Клиса търла. Калето е местността, заета сега от гробището на Голямо Тополово. Тук е имало крепост, която е охранявала подстъпите към Тополовския проход и заемала ключово географско и военноисторическо положение към Източните и Централните Родопи. Шишков я проучва и описва в своя труд "През Тополовския проход по нашата граница", 1912 г.
През 1910 г. Стою Шишков научава, че при копаене на гроб в местността Калето се попада на стар такъв, иззидан с камъни. В него били намерени копринена кесия с 50 златни монети и златна огърлица, а също и отломки от глинени съдове и бакърена лъжица.
В местността Клиса търла, на български означаващо "черковна нива", по предание е имало манастир със седалище на левкийски епископ. През 1911 г. Шишков приема от свещеник Георги Божанов и Тенчо Колев няколко отломки от барелеф на мраморна глава, изровена в тази местност. Той отбелязва, ползвайки познанията си на историк - изследовател, че основите на този манастир са били масивни - с двуметрова ширина. Тук са открити цяла статуя на мъж, златни обеци, пръстени, фрагменти от керамични изделия, дялани квадратни камъни по 40:50 см, водопроводни тръби и др. Намерена е правоъгълна каменна плоча "Римска винарна" с дължина 1,3 м с улей по края за събиране на вино при смачкването на гроздето. Също са открити и монети от Юстиниян I Велики и император Йоан I Цимисхий.
В Тополовското землище между Тополово и Горнослав според Шишков е намерена оброчна плочка "Тракийски бог конник". Това е малка мраморна плочка (икона) с изображение на ездач на кон. Историческите паметници, които изобилстват из околностите на Тополово, красноречиво говорят, че селото е обитавано от траки.
Шишков отправя поглед и към немаловажния въпрос за поминъка на тополовци, основно от който е било тютюнопроизводството. През 1909 г. той пише в списание "Родопски напредък", кн. 2, че търговците закупували тютюна в селата Загражден, Хамбар дере и др. по една бяла меджия оката, т.е. 4,20 лв., а тополовци го продавали едва по 1,20 лв., въпреки че качествата на едните и другите са почти еднакви. Застъпничеството на Шишков спомага за отстраняването на тази несправедливост.
Проучвателите на селото днес има за какво да благодарят на талантливия родоповед. С негова помощ са осветлени важни страни от историята и археологическото богатство на Тополово.
