Станимаклията е тертиплия човек. Той не само дюкян ще отвори, но ще държи всичко в него да бъде подредено с вкус, чисто, за да привлича окото на клиента. И уж работи там с някого си, ама погледът му следи винаги и за реда. Пък тежко на оногова, който си позволи нещо непозволено.
Така станало и през 1912 г., когато на ъгъла на улиците "Войнишка" и "Пранга" се открива фурната на Георги Кутряна и неговия син.
Кокетна била сградата, пък била и на чапа, та кой от където мине, можел в нея да се отбие - хубав хляб да си купи. Пък и на очи се набивала изрядната чистота в помещенията за месене, при пещта, в помещенията за складиране и продажба на самуните и още отличното качество на продукцията.
Тук се продавал най-хубавият хляб в цяла Станимака. Пък и находчив бил пустият му Кутрян. На всеки, който за пръв път прекрачвал прага на фурната, той предлагал една голяма гаванка с чубрица и комат топъл хляб - нека всеки да се увери лично в качествата на произвежданата продукция.
Веднъж обаче в дюкяна влязъл Димитър Славков, живеещ на ул. "Княжеска" 46. С калните си обувки той зашарил из помещението, като оставял следи след себе си. Кутряна го поогледал, па взел лопатата и го праснал през гърба. Потърпевшият побързал да се оплаче в полицията. Приставът, знаейки в каква мръсотия живее Славков и че дворът му представлява блато, наредил му за седмица да го приведе в ред и чистота. "Погледни си обувките". И в моята канцелария влизаш с такива кундури. Марш навън!" И ефектът от срещата бил очевиден. Оттам насетне Димитър влизал във фурната на Кутрянва винаги с чисти обувки.
Ха сега не вярвай, че и лопатата оправя!
