Празникът Богоявление се провежда за пореден път в Асеновград. През 1998 г. обаче се случва нещо, което няма аналог. На празника не присъстват военни формирования и няма освещаване на бойните знамена, защото Синодът е разцепен и представителите на двете му страни провеждат празника на различни места.
По традиция, "верните" на каноничния Св. Синод тръгват от храмовете с особена тържественост, с хоругви, с песнопения. Достигайки до мястото, където мъжете ще скачат за кръста, те стават част от хилядното множество.
По онова време импровизираната трибуна, от която свещениците извършваха Богоявленския водосвет, след което хвърляха кръста, се намираше на гърба на хотел "Асеновец". В последствие, мисля 2012 или 2013 г. локацията се премести до Пешеходния мост, където скачането за кръста се провежда и до днес.
През 1998 г. кръстът е хвърлен от младия свещеноиконом Александър Андонов. В мъжката битка за търсенето му късмет има Тодор Дичев, който е на 29 години. Тодор "спасява" кръста и две години по-рано.
Днес отново е Богоявление. Нека осветената вода ни дарява здраве, насочва помислите ни към добротолюбие и ни помага да живеем в сговор и грижа за ближния.
източник
