Идеята да се проучат изворите в и около Асеновград с оглед на техния състав и евентуалното им използване за балнеолечение не е нова.
Още през 1935 година се пуска доста упорита мълва, че водата при варниците на пътя за Бачково е минерална. Старите станимаклии не я харесвали и не пиели от нея, защото била блудкава. Предпочитали бачковската. Но някой били толкова уверени в лечебните качества на водата, че заменили нареченската с тази и твърдели, че имало същия ефект.
Почувствали се добре и смятали, че са излекували страданието си. Тези хора били уверени, че наистина става дума за лековита вода. Даже била изпратена специална партида за изследване в София, но резултат нямало.
Въпреки това интересът към тази вода се засилва, вместо да намалява. В кафенетата тази тема - за минералната вода и нейните лечебни качества - се дискутира непрекъснато. Та именно там известният по това време д-р Апостол Доксиадис в кафенето на Яков Рупеца казал: "Абе всяка жаба да си знае гьола. Още малко ще поискаме да станем я Карлови Вари, я Баден-Баден, ам не става. Ние сме си Асеновград и никога няма да станем Станимашки баден. Т`ва е!".
Така за хубаво ли, за лошо ли градът ни не станал нито втори Хисар, нито Нареченски бани.
