Скривалище или място за любов (бомбардировките край Асеновград) - Николай Димов

Макар Асеновград никога да не е бил бомбардиран, асеновградчани са бягали и са се крили от бомби. Това е било през 1944 година. Иначе американските самолети са пущали своя товар над Пловдив и Марно поле край Карлово. От съображения за сигурност асеновградският кмет, въпреки че над нашия град не е прелетял нито един американски самолет, издава заповед в случай на опасност населението да използва едно естествено укритие - дерето към манастира "Св. Кирик".

Там било най-безопасно. На 20.08.1944 година бил подложен на бомбардировка Пловдив. Естествено било асеновградчани да се укрият в посоченото скривалище. На другата сутрин обаче запасният подполковник Симов установил, че хубавата му дъщеря Ветка е изгубила из шубраките през нощните митарства жълтото си кадифено болеро. Силно притеснен от случилото се, предвидливият военен дал обява във вестник "Родопско ехо", че всеки, който върне загубената дреха, ще бъде богато възнаграден. За изненада на мнозинството умопобърканият Ненко Ненков занесъл в редакцията на вестника не само болерото, но и едни дамски гащички и едно жълто копче, което обикновено стои на военните дрехи. При това той поискал много по-висока цена за вещите, тъй като те били доста повече от обявеното.

"Намерих ги заедно малко преди село Долни Воден - обосновал претенциите си шантавият. По всичко изглежда, че Ветка явно не се е страхувала от бомбите, след като се е любила с подпоручик Матаков (липсващото копче било от неговата куртка). Заинтересованите решили въпроса по соломоновски - на запасният подполковник - болерото, другите неща - на подпоручик Матаков. Даже си позволили и заканата: "И друг път - умната!" 

(снимката е илючстративна)