В една статия на арх. Стоилов от 1999 г. за храм Св. Богородица Благовещение (Рибната) се говори за магнолия (единствената в града по онова време) и за джинджифил.
"Ха сега де", ще си кажем. Джинджифил е онова, което слагаме на чай и гледаме как с него готвачите в азиатските кухни "бастисват" манджите, щедро добавяйки го в уок тиганите.
Не се заблуждавайте. Джинджифилът няма нищо общо със станимашкия "джинджифил". Това тук е хинап, а жителите на града и околностите го наричат как ли не: "джинджифил", "джинджева", "джинджара", "дзиндзифка". Каквото ти дойде на акъла. Даже Бачковския манастир преди десетилетия промотираше актуалната "Джинджифилова ракия". Всъщност "ДжинджифиРка" от дървото намиращо се в манастирския двор, което е джинджифиРово, а не джинджифиЛово.
В Асеновград хинапът е кръстен джинджифил.
А сега ви предлагам и статията на арх. Стоилов:
Мнозина знаят, че църквата е забележителен български архитектурен паметник на културата, обаче малцина са тези, които знаят какво още е съхранила тя, освен великолепният храм от възрожденско време. Това е аязмото "Св. Йоан Кръстител" - гордост за града ни. То е изписано от Захари Зограф. Приема се, че в образа на пророк Захари той е писал своя образ.
Тук са творили още зограф Моско Одринчанин - 1836 г., Георги Ксаф, Ас. Дочев и др. В храма се съхраняват над 150 икони, които са неоценимо народно богатство. От тях будят особен интерес чудотворните икони на "Св. Богородица - Елеуса" (дърво), "Св. Богородица - Одигитрия" - 14 век, на "Иисус Христос Вседержител" - 15 век, на "Св. Мина" 1839 година, "Св. Харалампи" 1833 година и много други. Иконостасът е дърворезбен.
Привлича вниманието иконата на "Св. Богородица Благовещение", където светата Дева освен благата Вест, е получила от Архангела и клонче от цъфнала магнолия... За почуда обаче днес до самата чешма стройната снага на единствената в Асеновград магнолия, обсипана с бял цвят, ни "говори" упойващо...
Освен това забележително и ценно дърво заслужава да спомена и за джинджифила, който е забил могъщата си снага в двора, засаден там (по предание) при освещаването на църквата, донесен като дар от Бачковския манастир... Джинджифилът са го заварили в Бачковския манастир рицарите от Първия кръстоносен поход. Удивени и възхитени от това чудновато българско дърво до гр. Станимака, разнасят славата му на запад. А ето какво пише и сам рицарят Дон Анзизо дел Гренада:
"Дворът на Светата Иверска Пречиста е застлан с плочи – бели, равни плочи, поставени там по диктовка на небето. В двора от памтивека растат широкостволи дървета, наречени жугер /божественият огън на целомъдрието/, плодовете негови, подобни на череши или балкански вишове се ядат, но вземат се като цяр срещу женско безплодие. На хиляда обаче един е плоден, другите безплодни, така щото от толкова трябва да се търси само един, така е наредено от веки-веков".
В такъв случай би могло да се смята, че джинджифилът и жужера са имената на Божественият огън. Наши съграждани присаждат върху подложка джинджифил, чиито златни плодове надничат от не един двор в Асеновград... А мнозина знаят, че монасите, когато варят манастирската ракия, в джибрите пускат плодове от джинджифил, за да бъде тя силна и свята.
