Много приказки са се приказвали за чекръкчията Аргир Гогоша, но важното било, че имал златни ръце. Счупвал с пръчка гръбнака на котка и го намествал отново. Мъж малък на ръст, но факир!
Веднъж в Станимака пристигнал "тежък" бей от Цариград. Довел на кон любимата си ханъма, която била с навехнат таз. Пратили го при Гогоша.
- Оправи я - казал му турчинът - но не давам да я пипаш!
Гогоша се усмихнал
- Добре - рекъл той. - Рискуваш ли обаче ата (коня) си?
- Рискувам го - отвърнал бея
По указание на Гогоша, бея качил ханъмата си на коня и стегнал плътно с въже краката и за корема на животното.
- Дай на коня една торба ечемик! - казал малкият мъж.
Господарят заповядал на слугите си да изпълнят нареждането. Когато конят изял всичкото зърно Гогоша поискал да да се даде още една торба ечемик. Конят изял и нея.
- Дай му сега вода - наредил чекръкчията
Пил, пил водя конят, напил се хубаво, издул му се коремът, станал като тъпан, а чаталът на вързаната за него ханъма се наместил хубаво.
- С какво да те възнаградя? - доволен попитам бея
- Нищо не искам - скромно отговорил Гогоша
Въпреки всичко турчинът му изсипал един фес жълтици.
(снимката е илюстративна)
източник