Станимашка госпожица демонстрира дишане "уста в уста" - Николай Димов

В недългата история на асеновградската гимназия се забелязват какви ли не инициативи. На 27.03.1937 година в градското средно учебно заведение бил открит курс за подготовка при даване на първа и бърза помощ в случай на обществени бедствия.

Организатор бил младежкият "Червен кръст" при гимназията. Ръководител на курса била г-ца Бунева - първа красавица на града. Мероприятието се наченало с беседата "Аз служа". Целта - развитие на социалното чувство на младите и обществено подпомагане при евентуални бедствия, поради което се наблягало на практическите умения на курсантките - ученички от горните класове на гимназията.

В края на април, вече след като завършил курсът, организаторите предложили на асеновградското общество практически демонстрации на уменията на курсистките. Сред публиката се откроявали колоритните фигури на зевзека Митьо Малкочу и куцият Минко Крайчев - вдовец.

Когато дошло време Бунева да покаже изкуствено дишане "уста в уста", се скарали мераклиите за опитни зайчета. Най-напред излязъл Малкочу. Последвала една дълга целува, дъхът му спрял и се наложило да му бият шамари за да го свестят. Бай Минко пък подал езика си, което силно подразнило старателната червенокръстка.

Когато "възмутени" съграждани попитали вдовеца защо прави така, той отвърнал: " Ам, за да не си глътна езика. Иначе глътна ли го спирам да дишам".

Дълго след това се носило "ехото" на това мероприятие и на целувката казвали "изкуствено дишане уста в уста." Мераклии! 

(снимката е илюстративна)