Съветите по пестеливост на станимашкия чорбаджия Петракоолу

От незапомнени времена битува едно мнение, че виж, богатите са и най-стиснати. Именно поради този им неутолим стремеж да "цънцат" всичко, да претеглят, да премерват и накрая да им остава в излишък, който ги прави охолни. Дали е така наистина или пък бедните навремето са "клепели" по-богатите, за да оправдаят собствената си липса на инициативност и предприемчивост, не се знае. Със сигурност ги има и двете.

Днес ще ви разкажа за Петракоолу, който във втората половина на по-миналия век се славил като един от най-заможните станимаклии. Снимката, която виждате е в приложението на Хайтовата "История на Асеновград" и показва къщата на заможния гръкоман, десетилетия след неговата смърт.

Та, бил си жив още Петракоолу. Дошъл при него млад фукльо, левент, да иска щерка му за жена. Седнали, а Петракоолу внимателно подпитвал, под вежди оглеждал младия кандидат-зет, пийвали, цигара запалили. Зер, мъже са, я!

Свършили разговора и Петраклооу казал:

- Ти, добре. Млад си, имаш търговия, акъла ти сече. Ама моята щерка няма да ти я дам!

Втрещил се младежа!

- Защо многоуважаемий господине? Не съм ли добра партия за твоята дъщеря?

- Имаш тука "мангал" (малка печка използвана в миналото) и жар без пари, ти кибрит палиш, клечки хабиш, за да си запалиш цигарата! Аз на такъв човек, дето не си прави сметката, дъщеря си не давам - отсякъл троснато Петракоолу!

И така, Петракоолу дал урок по пестеливост на младия кандидат-жених.