Неповторимите станимашки кокони - Алексис Костакис

Там, където земята и небето се сливат, очертава се линия. При изгрев и при залез тя гори. Тази линия е началото на доброто и злото, смисъла на живота и смъртта. Можем ли да я докоснем? От тази линия тръгват началата на векторите мъж и жена. Жената е носителка на живота. Пленява с чар, красота, грация, кокетство.

Елегантно облечени, влизаме в кафенето на Арапа, който ни оглежда от глава до пети. Тихо присядаме до прозореца, от който гледаме чаршията и кокона кюпрюсю.

Арапа тихо застана до нашата маса и пошепна:

- Абе, вия май не сте тукашни, а?
- От Филибето сме, кафеджи ефенди. Дойдохме да се полюбуваме на твоето кафе и да видим що за чудесия е станимашката кокона?
- Харно - отговаря той и след малко се завръща с кафето и с бяло сладко.
- Ето ги нашите кокони, те се връщат от хамама (баня).Жени закръглени, под слънцебран, кокетни, наперени, от слънцето опазени. Бъбриви, с кръшен смях, а дланите - бели, пухкави, работа невидели

.- Само да не им паднеш в устенцата, отърваване нема - прошепна Арапа

Коконите са хайлайфът на Станимака. Кахърни са в своите сплетни и клюки. Самобитни и еднородни, дори акселерацията не е променила тяхната ироничност и егоцентризъм. За тях се е писало, пише се и ще се пише. Те са част от онази огнена линия над града, която сутрин и вечер наблюдаваме. В изгрева ги срещаме на път за Асеновата крепост, забързани... През деня по кафетериите. И животът им тече по мед и масло... Как да ги познаеш ли? Вгледайте се в техните лица и снаги, вслушайте се в техните приказки и няма да сгрешите!!!