Може би през 1918 година се играе за първи път футбол в Станимака, както Христо Даскалов пише: "За първи път истинска футболна топка . голяма, кожена, с висок отскок - видях през есента на 1918 година.
Беше съшита от 8 парчета, имаше "уста" през която вероятно бе пъхната голямата свинска "фуска", надута с въздух /така си мислех/ и завързана с усукана кожена връзка. Носеше я Антон Разсуканов. Антон, ученик в гимназията, престъпваше гордо, сякаш в ръцете си държеше някаква скъпа реликва. Следваха го негови съученици и много деца. Изкачихме се на Баделема, до параклиса "Св. Пантелеймон". Зад него имаше дълга неравна поляна, на която се събраха всички.
Учениците се разделиха на две групи по равно число, съблякоха куртките си, запретнаха крачолите на панталоните, поставиха част от дрехите си срещуположно по на шест крачки и направиха "врата".
Другата стана по същия начин, но на 50 м разстояние - толкова бе дълга поляната. Двете групи застанаха една срещу друга, а топката остана в средата, в краката на Разсуканов.
-Да знаете - провикна се той - че топката се рита само с крака.
Никой няма право да я хваща с ръце, освен вратарите. "Марки" няма! Наведе се, взе топката в ръце и я ритна високо на горе. Тя се извиси, изписа малка парабола и тупна на поляната. Най-близките до нея играчи се спуснаха всеки с цел да я ритне към противниковата врата. Стана едно струпване, блъскане с рамене, падане…Когато ритнатата топка от някого успяваше да се изтърколи между палтата и вратарят не успяваше да я ритне или улови с ръце, половината от играчите извикваха "гол", а останалите, на които бе вкаран голът, мълчаха и се споглеждаха срамежливо. Играта започваше отново от средата на игрището.
Разсуканов беше казал да няма марки, но сам не спазваше това правило. Много пъти събаряше непозволено своите противници, но когато един от тях - Георги Демерджиев, го събори, той се развика с обидни думи и го изгони от играта… Топката, ритната от някого, спря в краката на изгонения играч. Той я взе в ръцете си, извади джобно ножче и я прободи на няколко места. Топката издъхна като останала без душа. Демерджиев я изхвърли и си тръгна най-невъзмутимо. Антон отправи след него куп закани, развърза връзката на "устата" на мъртвата топка и извади отвътре онова тяло, за което отпосле узнах, че се нарича плондер."
(снимката е илюстративна)
