Историята на "попското кино" започва от 1930 година, когато с царски указ на Борис III в Станимака се дава безвъзмездно място, току-що иззето от компартията. Веднага след това то е предоставено на благотворителното местно дружество "Св. св. Кирил и Методий", което построява киносалона. В 1942 година с документ го подарява на християнското братство тук, личи от досието.
Народната власт национализира обекта и през 1957 година го предоставя на "Кинефикация". Тридесет и пет години след това архиерейството получава надлежно наем за киното си от държавната кинофирма. Междувременно соцвластта е построила още по-голям салон N1 в съседна сграда и слага общ покрив на обекта.
След 90-те години, кината бяха закрити, като на тяхно място се появиха банкови офиси, казина, магазини, кантори.
(снимка - сградата на "Попското кино" днес)