Страстта на станимаклии към хазарта - Николай Димов

Асеновград е град на традициите. Доста консервативно се пазят неща, наследени от миналото. Празнуването на Нова година в миналото било свързано не само с пищни угощения, не само с баници с късмети, но предприемчиви наши съграждани предоставяли възможността всеки да си опита щастието, ако го има. Такава възможност давала някаква хазартна игра - най-често "пиянката" - игра със зарове, които се търкаляли по спирала.

По стар обичай всеки трябвало да си опита късмета, но в навечерието на Новата 1926 година Министерството на финансите на Царство България издало строга заповед, с която се забранявали всякакви хазартни игри по коледните празници. Нарушителите ги грозяла опастността да платят глоба до 500 000 лева. Но въпреки забраната някои по-куражлии станимаклии решили да не изневеряват на традицията и разположили по главната улица няколко "пиянки" и малки рулетки - така де, който иска нека опита, макар че това можело да коства освен голямата глоба и затваряне на заведението или къщата.

При една "пиянка" опитали късмета си няколко мъже, когато по улицата се задала известната праведница Франка Георги Ипсиланти. Петдесетгодишната дама не обръщала внимание на такива дяволии - това било в разрез с каноните на църквата. Но пиянкаджията този път настойчиво я замолил да опита късмета си - щастието можело да я споходи. След доста колебание тя решила да опита. Заложила 100 на 5 и... късметът и се усмихнал - спечелила 1000 лева. Успехът я повлякъл и тя заложила цялата сума на 3 и отново щастието я споходило - спечелила 10 000 лева. Поискала да заложи и тази сума, но пиянкаджията я заплашил с... глоба от властите.

"Че защо ще ме глобяват , аз ще дам парите за детските безплатни трапезарии - недоумявала праведницата. С големи кандърми собственикът на пиянката успял да я пропъди. На задявките на сеирджиите той отговорил: "Кешки да не бях канил тази Франка да играе. Сега ми отиде целият кяр".

След няколко години - на 8.12.1931 година - Франка предава Богу дух и както му е редът, трябвало да бъде опяна от свещеника на енорията. Да, ама той категорично отказал, заради тази история. Е, все пак намерил се друг поп, който свършил тази работа - Стефан Филипов - той също бил привърженик на новогодишното опитване на късмета.