Той е роден в село Тополово, Станимашко, през 1842 г. Възпитаник е на Араповския манастир. От 1860 до 1862 г. е учител в с. Тополово. Получава вестник "Дунавски лебед" на първия български публицист и революционер Г. С. Раковски.
Ръкоположен е от пловдивския митрополит Натанаил за свещеник в с. Избегли, Конушка нахия. Той изповядвал една религия - религията на свободата. Поп Георги Божанов е известен като "делипапаз" (буен поп). Той присъства на основаването на комитета в с. Новаково с председател поп Ангел Чолаков.
От 1912 г. Георги Божанов е свещеник в църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Малко Тополово. Той е положил много усилия, като поема ролята на таксидиот и обикаля селата от Станимашка и Борисовградска околия да събира помощи. С тези средства слага началото на вътрешната уредба на храма.
Привлича най-добрия черковен певец Запрян Димитров и така приобщава всички българи християни.
Свещеник Георги Божанов е починал през 1924 г. Гробът му е в двора на църквата "Св. св. Кирил и Методий" - там, където е служил в последните години от своя живот. Делото му като сподвижник на Левски никога не ще избледнее в признателната памет на тополовци.