Описание на разрушения асеновградски храм "Св. Марина"

Един изключителен паметник на архитектурното ни наследство, нелепо разрушен през 1962 година под предтекст за разширяване на пътя към гр. Смолян. От храма, който е бил архиерейска църква сега е останала само камбанарията, първоначално съградена отделно от основната сграда и сега тя е към храм - параклиса "Св. Василий Велики".

В храмът се е намирал много интересен иконостас - майсторска творба на резбарското изкуство. Той, както и тронът, който също е произведения на изкуството са правени и монтирани през 1802 година, както личи от надписа на иконостаса. Там освен това е указан и неговият ктитор - Аргириос Комнятос.

След разрушаването на храма, той е демонтиран, отчасти скъсен и пренесен в "Св. Василий".

Сградата е представлявала оригинална, трикорабна, едноабсидна църква с нартекс, наос и олтар. От нея са запазени мраморни плочи, с издълбан на тях двуглав орел, а в долната част цветя с листа.

В нейният двор първоначално са енорийските гробища, а Стоил Стоилов публикува някои надписи върху гробищни плочи, преведени и публикувани, заедно с другите надписи от храма през 1929 година в книгата си за Станимака Апостолидис. Ето и текста на един от тях: "Под този камък почива покойната Мариани Константину, живяла само 28 години в добродетел и уважение и между живите оставила 5 деца и трудолюбив съпруг. Лека ти пръст непрежалима девойко. 1841 г., юли-21".

Ето и надписа на друга надгробна плоча: "Константин Емануил, II-и Юлия 1844 г". (вероятно датата на смъртта).

Външно църквата представлява ниска постройка, зидана в земята - нещо типично за строеж по време на епохата на робството. Ето и как арх. Стоилов описва интересните неща от вече несъществуващият храм:

- Капителите на колоните, оформени с растителни орнаменти, представляващи листа и други мотиви с растителен характер.

- Мотивите залегнали в ажурната дърворезба на иконостаса, предимно са: Лозови клонки, преплетени с гълъби, орли, ангели и др. Изработката и третираните мотиви се приближават до тези на църквата "Св. Богородица - Успение" в Асеновград

.- Старият антимис на храма е от 1780 година, и е взет от Атонският манастир "Ватопед". Има и други антиминси от по-късна дата.

- Сребърен потир, изработен през 1807 година.