След недостатъчно продуктивния театрален сезон, по понятни причини актьорите, които се бяха пръснали, наново се събраха в театъра при читалището, субсидирани от общината.
За художествен ръководител бе назначен незавършилият тогава студент от ВИТИЗ - София Борис Тафков. Помня, говореше тихо, спокойно, убеждаващо. Не парадираше с изключителна ерудиция. Работеше безшумно, непрекъснато търсеше мнение за своята работа, не се обиждаше от остри критически бележки. Премисляше и дълбоко преживяваше случаите на неразбиране. Упорито работеше за обединяване на творческия колектив за младежката пиеса "Тимур и неговата команда" от Аркадий Гайдар и "Далечен път". Това беше опит да се приобщи младежката публика към театъра.
Събитието за града бе постановката "Лес" от А. Островски, в която Борис Тафков бе поканил за участие народния артист Георги Стаматов (завършил правни науки в София). Артистичната си дейност започва в Нов народен театър през 1910 г., впоследствие Народен театър от 1914 г. Създадените от него образи налагат пълно себеотдаване и сценично превъплъщение. Незабравими ще останат образите, пресъздадени от Г. Стаматов със завидна сценична техника, завладяващ драматургически темперамент - Златил "Боряна", Найден "Майстори", Отело, Тартюф, Нещастливецът от "Лес" и др. Дълги години е директор и режисьор на театрите в Русе и Пловдив.
По инициатива на театъра с подкрепа на обществените организации за първи път в града ни се организира провеждането на културна декада (десетдневка) от 1 до 10 февруари 1950 г. Публиката има възможност да види и чуе големите майстори на музиката и театралното изкуство "Квартета Аврамов" на професор Големинов, виртуозното изпълнение на цигуларката Райна Манолова, Пловдивския театър, за първи път ученически джазов състав под диригентството на Г. Ганев и тържественото представление "Лес" с участието на народния артист Георги Стаматов, в ролята на Нещастливеца, която сякаш е била писана само за него.
С вдъхновената си игра Г. Стаматов превръща представлението в небивал духовен празник за зрителите в "огромния хамбар" - салона на Тютюнева промишленост, който в действителност се оказа тесен, за да побере почитателите на театралното изкуство. Културните дни бяха истински спонтанни празници, които станах традиция за културния живот на града ни.
-----------------
ВАШАТА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТА
