Асеновградски общински театър - Кирил Светлов

Театърът започва своята творческа дейност с намален състав, на полуиздръжка. За художествен ръководител е привлечен Матей Тодоров, който още с първата си постановка "Двама се млади залюбили" на Т.К. Влайков, представляваща идилична картина на селския бит, показва, че театърът прави отстъпление от завоюваните художествени постижения.

Следващата пиеса "Васа Железнова" на Горки е опит да се намери силен авторов материал. За съжаление пиесата не може да намери най-доброто покритие и решение.

В това време ръководството на театъра успява да се договори с режисьора на Пловдивския театър Владимир Полянов, една известна и уважавана в театралните среди личност, следвал медицина и философия в град Виена, Мюнхен, завършил режисура в Полша (бил е директор и постановчик на Народния театър "София").

Естествено присъствието на един режисьор, автор на романи и пиеси, предизвиква интерес в работата над пиесата "Скакалци" на Ст. Л. Костов, която се превърна в една школа за професионалното утвърждаване на младия колектив. Комедията се посреща с интерес и задоволство от зрителите. Следват пиесите "Всички си приличат" на Бр. Нушич, "Бащин дом" на В. Котоев, "Боряна" на Йордан Йовков, с участието на Монка Кишкилова. Пиесата се играе с голям успех. 

На края на сезона се поставя "Тревога" на Орлин Василев, постановка на нашия съгражданин - абсолвент във ВИТИЗ - Никола Тунов. 

Независимо от трудните условия и неубедителното художествено осъществяване на някои от пиесите, благодарение на самоотвержената упоритост, любов и талант на състава спектаклите "Боряна", "Скакалци" и "Тревога" имат пълни салони и много представления. Но театърът не може да съществува само с добра воля. 

При тази полупрофесионална форма актьорите бяха назначени на синекурни длъжности в общината. Сутрин едни от тях събираха глоби, други ръководиха автомобилния трафик, трети тровиха безпризорните кучета. Репетираше се следобед в клуба на колектива "Кочо Ковачев", а представленията се играеха вечер, след прожекциите на филмите, в салона на кино "Първи май. 

Всичко това доведе до неимоверни затруднения при поставянето на декора, завеси, осветления. Въпреки усилията на техническите работници, подпомагани от художествения състав, представленията закъсняваха. Лошите условия, недобре подбраният репертоар, незадоволителното художествено ръководство доведоха до изостряне на отношенията между режисьор и трупа, което се изрази в напускане на някои от състава и окончателно разпадане на Асеновградския общински театър. 

(снимката е илюстративна)