На 29.09.1939 година на мястото на Димитър Щиплиев за кмет на града ни е бил избран инженер Христо Попов. Той бил завършил образованието си в Карлсруе - Германия, където по това време учил техническият елит на Европа. По същото време там учил и по-сетнешният югославски княз Павел. Двамата младежи завързали здраво приятелство по време на следването си. Минало се време. Попов станал кмет, а Павел - регент на Югославия.
Новият югославски регент решил да засвидетелства добрите си чувства към стария приятел - бившия български колега.
И так в края на 1939 година в общината на нашият град се получило луксозно писмо с печата на канцеларията на югославския държавен глава. В него се казвало, че за особените заслуги към българо-югославското приятелство и заради постиженията му в лова се награждава инж. Попов - кмет на Асеновград - с орден "Св. Сава" IV степен с мечове и клонки. Вестниците веднага разтръбили новината. Попов отишъл в Белград, за да си получи наградата.
Бай Дулю, зевзекът, рекъл: "Абе, заради десетина хубави германки, които са си разменяли в леглото, сърбинът награждава нашия кмет. Само да не вземе нашият кмет да създаде някой орден - я "Асенова крепост", я "Станимашка малага", и да награди югославския княз. Тогава ще я вапцаме".
