Основните сортове лозя в Станимака са били памида и мавруда. Гроздоберът се е правил два пъти. Най-напред се е прибирал памида, който е узрявал 25-30 дена по рано. От него са се правили сладки вина, петмез, ръчел, балсуджук и други лакомства за домочадието. От него са се правили прочутата станимашка ракия, от която пък се е правила станимашката мастика.
Вторият гроздобер-на мавруда е бил по-важен и е създавал по-голямо оживление, заради широкият пазар на маврудово вино.
Дребните и средните лозари в града са притежавали от 5 до 40 дка. лоза, а богатите 200, 300 до 400 дка. Богатите изкупували гроздето на дребните и го преработвали във вина. За тях те имаlи сигурен пазар. Развалените вина се продавали като оцет, престоялите вина се изварявали на ракия, която чакала най-сгодно време да бъде продадена.
Един от най-едрите винари в града бил Яков Рупеца (1858-1925г.). Той притежавал 439 дка. лозя. Още преди Освобождението бащата на Яков - Никола Рупеца купил един турски чифлик край града в местността "Чайкъра". Чифликът им е бил признат за образцово стопанство през 1908г.
Яков е преработвал годишно около 200-250 000 кг. грозде. Това е било собственото му производство от неговите 439 дка. лозя. Във винарската му изба е имало три лина, всеки от който е бил по 30 000 кг.
Линовете са дървени съдове, направени от дебели дъбови дъски. Те имат форма на обърнат конус с височина от 3 до 5 метра. След 1900 година линовете били заместени с бадемите, заради по-ниската си цена. Те са имали правоъгълна форма.
Цялата работа по винопроизводството е била ръчна. Линовете и бадемите са се пълнели с грозде, носено с дървени черубки на гръб. След напълването на лина, в него влизали 2-3 голи линаджии, които тъпчели гроздето с крака. Това било много тежка работа и нерядко линаджиите са припадали от умора и от изпаренията на отделящият се при ферментация CO.
Линаджиите получавали по 2 лева надница и храма. Парите им се давали всяка неделя след черковане в къщата на чорбаджията, при традиционното черпене с кафе.
Винарската изба на Яков Рупеца и част от инвентара му са запазени като рядък етнографски ансамбъл на улица "Булаир" N 2
(снимка - линовете в къщата)
-----------------
ВАШАТА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТА
