В края на миналия век, Харалампи Станчев пише пространен материал за една асеновградска личност. Представям ви дословно този текст:
"Колкото и наглед обикновен, толкова с делата си необикновен - необикновен. Георги Сивков е роден на 18 февруари 1876 г. Неженен. Официалната му професия е земеделски работник и бъчвар. Впоследствие едничкото му занятие е служенето на Бога и хората. Безимотен, прекарващ дните от земния си път на божиите храмове и горските пустощи, по-малко - в квартирата си - бивш обор в Пепелановия хан (до Железния мост). Тук почива ненадейно, след продължително тримирене (без хляб и вода) на 15 март 1976 г. Георги Сивков умира на 100 години по смъртен акт N 93. Открит е седмица след кончината си. Това е човекът, чиито дела познавашите го още приемат само като легенда.
Благочестиви хора, извисяващи се до нивото на светци има и в наше време. Те са сред нас, стига човек да има очи и душа, за да ги види и почувства. Един от тях е несъмнено и Георги Сивков. Акцентувам върху думата "живял" като антипод на други, засегнати от житейската мъдрост: "Който в живота си не е засадил и отгледал поне едно дръвче, то той не е живял". А бай Георги е нещо изключително и не само по отношение на озеленителната си дейност.
Колкото пъти разровя личния си фотоархив винаги изскача и неговата снимка, сякаш да ми напомни за моето неосъществено намерение. Снимах го преди 25 години, на връщане от параклис "Св. Илия" - балканския, където и аз имах възможността да се докосна и усетя необикновеното у този толкова обикновен човек. Тогава бях кореспондент на пловдивския "Отечествен глас", но така и не реализирах замисъла си. Всичко интересно и вълнуващо от живота му бе неразривно свързано с Бог, а религията като тема бе табу. Без нея, той щеше да изглежда като в криво огледало.
А как фактически изглеждаше в очите на околните, как го усещаха тези, с които контактуваше. Това, надявам се, че имате възможност да разберете и от срещите ми с някои хора".
Манол Манолов за Георги Сивков
През 1998 г. Манол Манолов е на 79 години. Живее в блок "Чайка". Ето какво споделя той за бай Георги:
"Като турист, редовно обикалящ родните балкани, много пъти виждах Георги Сивков да се труди по параклисите и горските пътеки, което в някой случаи правеше заедно с приятеля му Влашо (героят от "Пътеки" на Хайтов). Той - бай Георги - удивяваше всички нас, туристите. Най-вече с пословичното си трудолюбие, човеколюбие и силна вяра в Бога. С раницата си на гърба изнасяше много от строителните материали, за ремонтите на параклисите, пръснати по околните ни местности.
По обща идея, за по-голямо удобство, в КК "Бригада", където работех като икономист, му приспособявахме специална раница от тенекия. С нея изкачване цимента, пясъка и водата, необходими му при ремонта на параклис "Св. Илия" - балканския. Тук направи и аязмото и учудващите водни каскади с водоемчета за съхраняване на снежните и дъждовните води. Те у бяха много необходими за поливане в сушавите дни на засадените от него орехи и други фиданки. Така доста от тях се прихванаха и вече избуяха.
Работеше много, а не се хранеше достатъчно. Щастлив бе, когато в раницата му освен хляб имаше и някоя глава лук, маслини, домат... Не бяхме безразлични за съществуванието му. Знаехме, че няма никакви доходи. Затова по едно време сковахме малко дървено сандъче, като касичка за волни пожертвувания. И преминаващите наши колеги-туристи пущаха в нея по нещичко. Но за наша изненада тази ни инициатива не го зарадва, защото каквото правел, правел го за хаир, а платеното не се зачитало, деликатно ни довери бай Георги.
При общите ни туристически софри, на които винаги го канехме, той с охота приемаше всичко онова, което му предлагахме от постните храни. Но никога не посягаше за цигара и алкохол. Дали от предпочитание или от немай как, събираше горски плодове. Но с моя колега-турист Петър Гюлев останахме учудени от дългия му престой на "Св. Илия" в една люта зима сред преспите сняг и воя на вълчите глутници. Мислихме си дали не влиза в някакъв диалог със зверовете?
Помня добре и "тристранната среща" на пътеката за Заешкия баир. Тогава удивените от бай Георги пловдивски юристи (по тяхно поръчение той беше направил специална пътека, скъсяваща маршрута им), в знак на благодарност му бяха обещали и за удивително кратко време издействали пенсия. Вече почувствал се "богат", той бе обещал и за нас, туристите, да стъкми в с. Манастир стаичка - две. Започна по едно време, но едва ли довърши замисленото. Смъртта го бе покосила в квартирата му в Пепелановия хан.
Отиде си незабелязано един човек, по-точно казано, светец. И ние, многото любители на природата, които го уважавахме, така и не можахме да го изпратим по подобаващ начин. А той ни остави и много духовни ценности.".
Олга Томова за Георги Сивков
"Георги Сивков бе член на нашето християнско дружество. И като такъв редовно участваше в богослужения и други наши изяви. Другаруваше с брат Йорданчо, с когото много често ходеха по манастири и църкви извън нашия край. Работеше безплатно, за хаир, какво ли не. Той, някогашния земеделски работник и майстор-бъчвар, често се изявяваше и като майстор - дюлгерин. Правеше пътеки из планинските ни околности, не рядко, заедно с Влашо. И всички те водеха до параклиси и туристически обекти.
Особено ценен бе с ремонтите на параклисите изобилстващи около града. И по тези божи храмове прекарваше голяма част от живота си. Материалите за тези ремонти бяха носени на гръб предимно от него, а предприятия в града му осигуряваха голяма част от тях. Помагаха му и заможни хора и сиромаси. Така, заедно с боровските дюлгери, той градеше и стаичките за нощувка на Кръстова гора, за което и ние сме помагали, не само при обзавеждането им с одеяла и други неща.
За благодеянията си той не обичаше да говори, явно спазвайки и християнската повеля "Каквото дава едната ръка, другата - да не знае". Но запитат ли го по повод дочуто от други очевидци, бай Георги склоняваше.
Бил някога на поклонение в софийски храм. Преоблякъл се, като не забравил и пазения за особени случаи син пуловер, оплетен от майка му, но си изпатил с него. Продавачката на свещи, към която бай Георги се отправил за свещи, тутакси се вгледала в синия пуловер. Тя го набедила, че това е пуловер на техен служител, който скоро изчезнал. Напразно се мъчил наш Георги да търси с очи стари познати и да се защити като благочестив християнин. Не издържал на обидата, поднесена му в божия храм пред толкова много хора, заридал по детски невинно и се разделил със скъпия майчин спомен. Не след дълго, с много, много извинения и молби за прошка, пуловерът бил върнат. А обидата?
Преглътнал я великодушно нашият човек още при свалянето на пуловера в храма, прошепвайки си по подобие на Иисус думите: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат".
Друг път правил напоителен канал. Цели 40 дни на хляб и лук посветил, за да изпълни поръчката на частни земеделски стопани. Едва тогава отишъл да си иска парите. Но те го отпратили към Водния синдикат (Напоителна система), под предлог, че това предприятие стопанисва тези напоителни канали. Чиновниците от синдиката отказали с думите: "Който те е наел, той да ти плаща".
Научил за нещастието му, един негов познат адвокат решил да го защити. Поговорили си и адвокатът завел дело, като го успокоил, че няма да му иска хонорар за това толкова сигурно и лесно за спечелване дело. Но когато дошло време за неговото гледане, случило се нещо много интересно и неочаквано.
Никой не знае къде е гробът на бай Георги. От Обредния дом се разбира, че е погребан в старите гробища, но няма данни за мястото.
И в тази нощ, преди съдебното заседание, както обикновено бай Георги коленичил пред иконостаса. Горещо се помолил и отново си легнал. Но не заспал. Стаята му се изпълнила с огнено сияние Явил му се Иисус Христос и му рекъл: "Георги, на теб не ти е дадено да ходиш по съдилища. Откажи се, аз ще ти платя...". Възрадвал се старецът неописуемо, най-вече от това, че Всевишният го е удостоил с внимание. Едва дочакал да се съмне и хукнал да дири адвоката си. Учуден, правникът възразил по искането му да оттегли молбата по делото. Бай Георги никак не искал да разкаже за видението си, убеден, че няма да му повярват, но бил принуден от неотстъпчивостта на адвоката, който все пак приел да се съобрази с последното желание на своя довереник. Но накрая малко закачливо го попитал: "Че как ще ти плати Господ, с левове или с долари?". Не искал старецът да обяснява, че преди парите за него стоят много други неща и със смесени чувства на радост и огорчение си тръгнал.
При поредното си посещение на параклиса "Св. Илия" - балканския, пак от бай Георги можахме да чуем, но този път - развръзката. Когато прекарвал новата пътека към параклиса, го посетили група туристи. Попитали го дали може да направи и друга по-пряка към техния туристически обект. "Че как не" - отговорил им нашият човек. "Ние сме адвокати и съдии от Пловдив" - пояснил най-възрастният от тях, допълвайки - Ако сториш това до идната неделя, ние пак ще дойдем, но ще искаме да ни дадеш паспорта и документ, удостоверяващ, че твой земеделски имот е взет от ТКЗС. Ние ще ти изкараме пенсия".
С още по-голямо усърдие заработил бай Георги и в уговореното време изпълнил заръката. Зарадвала го благодарността, изказана му от тези учени хора, но най-вече това, че само след три седмици получил пощенски запис и пенсионното решение за отпуснатата му 60-левова пенсия. Купил кутия шоколадови бонбони и право при асеновградския си адвокат.
Веднъж, някъде около 1961 г. отново бяхме на Кръстова гора. Бяхме си легнали сравнително рано. Някои от нас все още не бяха заспали, когато бай Георги почука на вратата ни, за да ни покани на традиционното нощно бдение в параклиса.
"Не е ли рано" - запитахме го, защото никой от нас нямаше часовник.
"Не, никак не е рано, не чухте ли небесните камбани?" - учудено ни запита от своя страна, добавяйки - "След малко и вие ще ги чуете". И след песнопенията и тихите молитви, всички ние затаили дъх чухме за първи път далечното, но отчетливо ехо на небесните камбани.
Такъв, с неизменната блага усмивка, каскета и синята абичка, повече от обикновен наглед, бе нашият бай Георги. Да е вечна паметта му!
-----------------
ВАШАТА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТА
