Архитектура на храм "Успение Богородично"

Първоначално храмът е бил изграден само с олтар и средна църква. След като материално е бил обезпечен след 1810 година се е изградило и женското отделение (емпория) и притвора- обширен навес с капители, които са наподобявали тези в пловдивският храм "Св. Неделя".

Храмът е трикорабен, с 1 абсида, престолен, с 3 царски двери: Св. Богородица, Св. Николай и Св. Мина (южно). Външно е вкопан, напълно в тон с тогавашните изисквания на турските власти за строеж на български храмове. По конструкция е на 3 етажа (яруса).

Дърворезбеният архиерейски трон със слънчевите лъчи и дискоса доминират, следва престолният иконостас на "Св. Трифон" - 1979 г. (от лозарите), този на "Св. Тома" - от дюлгерите, срещу тях на "Св. Симеон Стълпник" - 1843 г. (на бубарите) и всички в ажурни резби, тук е и "Св. Харалампи" - 1830 г. (от пчеларите). 7-те бюлюрни полюлеи допълват интериора.

Два реда по четири колони разделят наоса на три кораба. Средният от тях е два пъти по-широк от крайните. Средният кораб е покрит сводово, като сводът е обшит с дъски. Страничните кораби имат също дъсчени тавани, наполовина хоризонтални. Останалата половина от тях са с покрити дъгово-плитък свод. Над всяка двойка колони лягат дървени обтегачи, минаващи видимо през средния кораб. Колоните надлъжно са свързани посредством дъги-арки с трицентрови криви.

Наосът е свързан с женското отделение директно, посредством мраморна стълба в ос на средният кораб. Това помещение пространствено е разделено от наоса чрез колонада от дървена арка, на която колоните са свързани с трицентрова книга. Осветлението е високо странично за църквата, а за женското отделение и с отвор от покрива - горно през шахта, направена нарочно. Колоните са кръгли, направени са от дърво и са измазани, като имитират масивен материал. Капителите са художествено оформени с орнаменти наподобяващи листа и други растителни мотиви.

Околовръстните стени на църквата са дебели около метър. Подът е постлан с мраморни плочи, а двора с плочници през 1838 година.

(снимка храм Успение Богородично през 40-те години на миналия век)