Едно от имената, за което малцина асеновградчани са чували, е това на Ташко Мимидичков. Зимата на 1876 г. е много различна за учителите и хората от Перущица. Във вечерното училище, сред по-възрастното поколение, Петър Бонев и Ташко Мимидичков, преподават не само знания, но и уроци по патриотизъм и родолюбие. Ташко е сподвижник на организирания от Петър Бонев комитет. Пролетта на 1876 г. идва заедно с надеждата. Настъпват априлските дни. Въстанието е обявено. Цяла седмица башибозуците чакат сигнал да атакуват Перущица. Населението тръпне в очакване. Неспокоен е и Ташко Мимидичков. Той е сред първите.
На 27 април башибузуците атакуват Перущица. От Пловдив пристига войска от 2500 души под командването на Рашид паша. Започва решителният бой. Води се борба за всяка улица, за всяка къща, за всяка педя земя. В най-трагичния момент, когато църквата пламва и селото гори, Ташко с негови другари успява да се укрие в едно от скривалищата. Наоколо всичко гори, горещината е непоносима, димът задушава укрилите се. Последиците за Ташко са тежки. За цял живот остава с намалено зрение. Войската, наситила се на жестокост и кръв, се оттегля под зова на войнишката тръба.
Остават постовете, но в горящото село какво може да се пази. Ташко повежда другарите си към къщите да спасява оцелелите. Какво може да се спасява от опустялото и опожарено село. Ташко решава да тръгне за Пловдив. Тук, в "Чифте баня", се укрива дълго, докато отшумяват вълненията и последствията.
Какви са били дните, прекарани в Пловдив до идването на освободителните руски войски през януари 1878 г., не ни е известно. След освобождението на Пловдив руските войски се насочват към Станимака. С тях в града пристига и Ташко Мимидичков, за да свърже живота си с него.
Още в първите следосвобожденски години името на Ташко Мимидичков се среща на страниците на пловдивските вестници "Марица" и "Народний глас", в протоколи на читалището, общината и др. От тях научаваме, че той е сред най-големите дарители за закупуването на сграда на девическото училище, че дейността на читалище "Родопа" от 1880 г. започва с негова сказка и че е член на читалищното настоятелство. През 1881 г. заедно с учителя Атанас Мишев водят педагогически курс в манастира "Св. Петка". Няколко години Ташко е учител в т. нар. "Ципрохорско" българско средно училище.
В края на XIX век останалите под робство български земи в Македония се готвят за въстание. Из цялата страна се организират дружества. През 1895 г. в Станимака е учредено македонско дружество. Негов председател е Ташко Мимидичков.
През първите години на XX век той се включва активно в работата на общината. Избират го за общински съветник, за кратко време е и кмет на града, а след това - помощник-кмет. И от двете длъжности доброволно си подава оставката.
Какъв човек е бил Ташо Мимидичков, че се отказва от кметското кресло. Неговата внучка Веселина Ангелова казва: "Дядо ми беше много скромен, стеснителен човек". Умира на 80-годишна възраст в Пловдив, напълно сляп, последица от пожарищата в Перущица през 1876 г., напълно забравен от всички.
-----------------
ВАШАТА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТА
 - Ангел Кръстев){kind=link}