Интервю от 1998 г. с асеновградския акордионен квинтет "Консонанс" - Ралица Велчева

Днес, когато хората са отчуждени един от друг и доверието си е отишло, е доста трудно да повярваме, че изкуството може да събере две семейства от две различни националности под един покрив. Става дума за асеновградчаните Весела и Петър Маринови, които от три години са приютили украинското семейство Елена и Виктор Мелжик. И не само това - създали са професионален акордионен квартет "Консонанс" с членове Елена, Виктор, Петър и неговият син Ангел. 

Как е възможно това?
Петър Маринов
Не е лесно. Две са нещата, които ни свързват, но не може да се определи кое е водещото - музиката или приятелството. Но във всеки един момент някое наклонява везните и това продължава вече три години. 

Кое ви свързва?
Петър Маринов:
Наши общи познати. Виктор е завършил Музикалната академия в Киев, но едновременно с това се е учил при отлични майстори да свири на акордеон и на баян. Работил е в Киев по настройка и ремонт на музикални инструменти. По такъв повод дойде и в Пловдивската музикална академия. Това бе началото на нашето приятелство. При второто му идване прояви интерес и желание да остане в България. След това пристигна със семейството си. Съпругата му също хареса нашата страна, Асеновград, семейството ни и приятелската среда. Сериозно помислихме върху начина официално да останат в България. Така създадохме съвместна фирма и започнахме работа - първо занимавахме се с ремонт на инструменти, след това дойде идеята за първия професионален акордеонен квартет.

Какъв тип музика включвате в репертоара?
Петър Маринов: 
Предимно класическа и жанрова музика. Но репертоарът ни включва собствени композиции и аранжименти, дело на Виктор и Ангел. 

Доколко музиката присъства в ежедневието Ви?
Петър Маринов:
Ежечасно. От всички стаи и етажи звучи музика. Освен нас, четиримата, малкият син на Лена и Виктор също свири на акордеон.

Как се поддържа такава хармония?
Петър Маринов:
За квартета е важно това общо съществуване. Липсата на възрастни хора вкъщи, които да помагат за домакинството и децата, оправдава равностойното включване на Веси, съпругата ми, към колектива. Без нея квартетът не може да съществува - тя се грижи за децата и за домакинството. 

Това съществуване е предизвикателство е предизвикателство към нас и в творчески и в житейски план. Защото намират място за изява и композиторските, и аранжиментските способности на всеки от нас, особено на Виктор и Ангел. Защото за съществуването на един такъв ансамбъл е задължително осмислянето, пречупването на всеки един характер поотделно. Да подчиниш личните си качества на общото дело.  

Весела Маринова:
Това не значи, че няма проблеми и разногласия. Просто търсим път за разрешаването им. Не акцентираме на недостатъците, а даваме възможност на другия да демонстрира хубавите си страни. 

Петър Маринов:
Дори името на квартета "Консонанс" (което значи "съзвучие") отговаря на идеята. 

Въпрос към Виктор и Елена - как се чувствате в България, в Асеновград и конкретно в дома на сем. Маринови?

Виктор:
Попаднахме в такъв кръг от хора, които ни станаха много близки и нямахме никакви проблеми. Това не бяха само музиканти, а и художници, актьори, писатели, лекари. Беше ни много интересно. 

Имаше и друга причина да дойдем тук. В Киев екологичната обстановка е много лоша. Тук природата е красива, хората са прекрасни. Съседите ни са много сърдечни. Освен това тук ние реализираме това, за което сме учили. Елена също е завършила Музикалната академия в Киев. 

Много често ни питат защо сме останали, след като нямаме тук никакви роднини, но ние чувстваме сем, Маринови по-близки от роднини. Весела е като майка на децата ни. 

Елена:
Като разказваме в Киев, че са ни приели така - не вярват. 

Виктор:
Но всичко това не е случайно. Това е по божията воля.

Как стои въпросът с Вашите концерни изяви?
Петър Маринов:
За професионалиста няма значение къде ще свири. Концертите са част от нашата форма на общуване с публиката, но не е единствена. Затова сме подготвили 50-минутен цифров запис, така че скоро очакваме да излезе наш компакт-диск и касета. 

Освен с квартета, с какво друго се занимавате?
Петър Маринов:
Основната ни дейност е поправка на акордеони. Понякога разнообразието на дейности дава стимул за работа. 

Създадохме и фондация "Акордеон", чиято цел е да се занимава с всичко, свързано с акордеона и неговото развитие. 

източник