Убийството на поп Ангел Чолаков - Мина Христемова










Поп Ангел Чолаков е от последната генарация възрожденци, чиято съдба минава под знака на меча и кръста, той е герой от Съединението, но също така е погубен от политически интриги и страсти е една, вече българска действителност. Кой е поп Ангел Чолаков? Какво съвременниците ни знаят, или по-скоро не знаят за него? Каква е ситуацията в присъединената към Княжеството Източна Румелия? Как привържениците на една или друга политическа партия налагат своите идеи? Къде е мястото на освободителката Русия в новата обстановка?

Ето и некролога, който големият българин Захари Стоянов е написал по повод смъртта на поп Ангел Чолаков. Смятаме, че коментарите от наша страна са излишни и днешното поколение само ще може да си направи извода за това каква е понякога трагичната смърт на големите, белязаните с неспокоен дух и сърце личности.

УВОДНА СТАТИЯ НА В-К "НЕЗАВИСИМОСТ21, 24.05.1886 Г.

Умря поп Ангел! Не съществува героят от 6-ти септември, млъкнаха вече устата, които проповядваха по широкия Конуш словото Божие, словото на свободата и самостоятелността! Умря поп Ангел не от своя смърт, но нападнат и убит хайдушки от своите братя, от своето стадо, от хора българи и християни! Падна неговата буйна глава под ударите на стотина тояги, стъпиха на неговите смъртни останки няколко крака!

Кой е поп Ангел? Защо той е убит? Не е ли той същият, който същите днешни убийци закълна и доведе в Пловдив на 6-ти септември? Не са ли пак тия последните, които плачат днес над гроба му? Чуло ли се е и видяло, има ли пример и предание да се е убивал поп, Христов служител, от своето православно стадо, от своите братя българи? Има ли това чудо в България? Глад и мор, чума ли е нападнала България, та да се дойде до това отчаяние и разорение? Христовото име ли е осквернил поп Ангел? Православната вяра ли е поругал? Богоязливо стадо ли е наскърбил? Против правителството, държавен глава и народен идеал - съединението - ли е възстанал? Пиян и залян ли е бивал?

Не! Поп Ангел е убит съвсем за противното. Той падна жертва, защото е бил завинаги българин, защото се е борил за свободата на своя народ, защото е страдал за правото дело, защото е възневидял царството на звонките, защото е един от съучастниците на 6-ти септември. Поп Ангел е човекът, който дигна кръст и сабя на 5 срещу 6 септември, който извика "Да живее съединението", който пристигна в Пловдив с 2 500 души. В числото на неговите убийци, които дигнаха предателска ръка срещу този народен деец, се намират мнозина негови другари, които той е водил на 6-ти септември, на които е давал клетва, които са служили под неговия байрак!

Защо това противоречие? Защо подобен позор след бляскаво събитие и велико минало? Защо поп Ангел да падне днес от ръцете на ония, които той в трудни времена е успял да убеди, въодушеви? Защо такава горчива подигравка над героя? - Питайте руската дипломация, чуйте що говорят руските агенти, прочетете разните възвания и наставления на продадените реакционери, наречени цанковисти и лъжливи съединисти. Нека на техните черни души тежи за кръвта на поп Ангел, нека тяхната продадена съвест ги мъчи и безпокои, нека те отговарят пред лицето на народа! Те и никои друг са убийците, нравствените виновници и на поп Ангел, и на дядо Райчо, и на нещастният поручик Сербезов.

Обявени веднъж за заклети врагове на българската свобода и самостоятелност, посритнати от духа и течението на времето, тръгнали по пътя на мракобесието, на тях не оставаше нищо друго, освен да я почнат разбойнически.

Роден е в с. Новаково, Хаджиелеска околия. За своите свободолюбиви стремления и самостоятелни действия бившето управление на Кръстевич издейства да го накаже по църковен ред. Цели две години той не се допусна да служи в църква, цели две години той търпя сиромашия заедно със семейството си и с многобройната си челяд. Условието да се дигне аргосването беше от най-слабите: да се откаже от своите начала, да каже: "Простете ме, сбърках". След дохождането му в Пловдив с грамадната чета, той влезе в редовете на войската отряден свещеник. В изборите на 11 того той не взе участие по причина на домашни разстроени дела. Но на 18 поканиха го приятели да се яви в Хаджи Елес (дн. Първомай) предвид важността на тия избори, без да взема участие - само неговото присъствие, само едно голо словце бе в състояние да внуши на населението вяра и доверие.

В настоящия ни брой читателите ни ще срещнат доста подробности по това първо свещеническо убийство в България. Ние ще да кажем от себе си само това, че убийството не е току-така просто станало във време на избирателната борба. Тое било приготвено още с време и се е извършило един час преди избирането на бюрото. Водителят на това съзаклятие е бил някой си Никола Гатев, личност тъмна и нищожна, другар на руският шпионин Тодоров - убиеца на дядо Райчо. На селяните е било раздадено по два лева. Когато те обсадили къщата да извлекат беззащитната жертва, викали: " Да живее Русия и руския цар, той ще ни купи волове, няма да ни вземе данък, а поп Ангел е против Русия." В същия дом е бил околийският началник Калинов, началник недостоен и малодушен. Той заедно с ротния снели стражата и предали на тълпата героя, която най-напред го хвърлила по стълбите, а после го нападнала с дървета. Главата и кръста са строшени на покойника. Той умря млад на 35 годишна възраст.

Погребението на покойния беше едно от най-славните, каквито досега е виджал Хаджи Елес. Десетина оратори са говорили, около 3000 гърла са викали "Отмъщение!". Около четиредесет депутации, градски и селски, са дошли да почетат прахта на покойния, двадесет околни села са присъствали.

Вечна ти памет, скъпи другарю! Ти падна под ударите на глупата тълпа и на нейните продадени учители, ти свърши живота си не в редовете на честно свята борба, ти оставяш в сълзи любезна стопаница и в нещастие дребни дечица; но ти умря като герой, като мъченик! Не бе доволно една жертва, не стигаше един дядо Райчо, трябваше и ти да легнеш, по-голяма е печалта на народа - две жертви, двама герои, двама мъченици за 6 септември! Твоите другари и съмишленици скърбят от душа и сърце най-много за това, че не можаха да отмъстят на подлите убийци, че не можа и ти да чуеш фученето на куршумите в последните минути на предсмъртния си час - куршуми на отмъщение!... Но твоите другари се утешават от друга страна, с тая историческа истина, че само оня е герой, който е паднал убит от ръцете на своя народ, от своите съотечественици! Ти умря в борба с чуждата опека, ние останалите другари ще да последваме твоя благороден пример.

Вечна ти памет, народни мъченико! Лека ти пръст! Поклон на дядо Райчо! Кажи му:"И аз паднах от руски рубли!" 

снимка Хаджи Елес (днес Първомай)

ПРЕДСТАВЕНА ПУБЛИКАЦИЯ