Случка в станимашки театър през 1904 г.

Всеки крилат израз, макар и на регионално равнище, си има своя история. В повечето случаи тя е много занимателна, свързана с конкретен случай от миналото на нашия град.

Известна е любовта на станимаклии към театрото още от Възраждането, та и до днес. Даже и тогава, когато е нямало условия за театрални представления, нашите предци са засвидетелствували своята нужда от него.

В последните дни на 1904 г. в Българското централно училище в Станимака била представена пиесата с интригуващото заглавие "Тлъстото кокалче". Авторът, обаче на драматичната новост бил неизвестен.

В театралния салон публиката била твърде пъстра и разнообразна. Имало хора, които проявявали сериозен интерес към театъра, до фурнаджийски чираци, пазванти, дечурлига, гамени и други подобни. На тях не им било до театър - те сами си го правили, като чупели орехи, тропали с крака, издавали всевъзможни крясъци, вдигали невъобразим шум. При тази обстановка спектакълът стремглаво вървял към, пълен провал.

След първото действие артистите решили повече да не излизат на сцената - действието шумно се водило вече в салона. И в този шум и суматоха, в тази безизходица, на сцената излиза един възпитан станимаклия, който се опитва да успокои публиката, да въведе ред и порядък в салона, за да може представлението да продължи. Този мъж се представил за Митко Ганиолу - гръкоман. Със спокоен и равен глас той обявил: "Ако всеки от публиката запомни поне една реплика и я каже след представлението, то цената на билета му ще бъде възстановена". Настъпила необичайна тишина. Артистите спокойно продължили представлението си. Даже самият Ганиолу не вярвал на успеха на своите думи. Била спусната последната завеса. Публиката гръмко аплодирала артистите с: "Бравос!". Мнозинството от публиката се втурнала да търси човека, който и обещал награда за тишината. В суматохата той безследно изчезнал.

Тогава в Станимака се появил лафът: "Абе, каже ли ти нещо Митко Ганиолу, пиши го бегал".

(снимката е илюстративна)